Ф. С. В.
ПИСМО 22
Лейди Сюзан до мисис Джонсън
Чърчхил
Това е просто неописуемо! Скъпа приятелко, едва ли някога съм била толкова бясна и трябва да облекча болката си пред вас, тъй като единствено вие може да разберете изцяло какво чувствам в момента. Кой мислите взе, че пристигна във вторник, ако не сър Джеймс Мартин? Можете да си представите колко ме смая и възмути неговото появяване, защото, както много добре си спомняте, никога не съм искала да го видя точно в Чърчхил. Колко жалко, че не сте успели навреме да разберете за намеренията му! Разбира се, не му стига това, че се изтърси така неочаквано, но и се самопокани да остане още няколко дни. Можех да го скастря, естествено, ала предпочетох да извлека все пак някаква полза от това и разказах на мисис Върнън мой собствен вариант на цялата история, която имаше голям успех пред нея; каквото и да си е помислила, тя не се противопостави с нищо на моите планове. Обърнах внимание и на Фредерика да се държи любезно със сър Джеймс и й дадох да разбере, че съм твърдо решена да я омъжа за него. От известно време тази моя решимост без друго нараства, като я гледам как все повече хлътва по Реджиналд, а и в никакъв случай не мога да бъда сигурна, че в крайна сметка чувствата й няма да предизвикат взаимност от негова страна. Чувства, които са предизвикани от съжаление, според мене са наистина достойни за презрение, и въпреки това не мога да съм съвсем сигурна, че нещата няма да се развият именно в такава насока. Вярно е, че Реджиналд изобщо не е охладнял към мен, ала напоследък е започнал да приказва за Фредерика много спонтанно и съвсем не на място, а веднъж дори спомена нещо в смисъл, че била доста хубава.
Когато гостът ми дойде, Реджиналд беше просто смаян, и в началото с удоволствие забелязах, че във внимателното му вглеждане в сър Джеймс има и немалко ревност; за нещастие обаче не бях в позиция да го измъчвам в това отношение, тъй като въпреки галантното си отношение към мен сър Джеймс скоро даде да се разбере съвсем ясно, че сърцето му принадлежи изцяло на дъщеря ми.
Най-после имах възможността да остана насаме с господин дьо Корси и не ми беше никак трудно да го убедя, че при дадените обстоятелства имам всички основания да желая брака на дъщеря си с подобен човек; така цялата работа се уреди наистина чудесно. Разбира се, никой от тях не смята, че сър Джеймс е мъдър като Соломон, и за всеки случай съм забранила на Фредерика да обсъжда този въпрос с Чарлс Върнън или жена му — така те нямат никакъв повод да се бъркат в тази история въпреки изключителното нахалство на моята етърва, която чака най-малкия повод да се намеси.
Независимо от всичко нещата се нареждат гладко и без всякакви сътресения, и макар с нетърпение да броя часовете до заминаването на сър Джеймс, не мога да не отбележа колко съм доволна от такъв развой на събитията. Можете да си представите как съм се почувствала, когато внезапно всичките ми планове се оказаха пред провал, и то предизвикан от място, откъдето най-малко го бях очаквала. Тази сутрин в будоара ми влезе Реджиналд с решително и мрачно изражение на лицето, и след кратка прелюдия най- многословно заяви, че очаква от мен обяснение за причините, поради които съм проявила жестокост и липса на благоразумие, като съм допуснала сър Джеймс да предявява претенции към дъщеря ми в противовес на собствените й желания. Бях слисана. Когато усетих, че не ще мога да обърна всичко на шега и да го отклоня от намеренията му, поисках категорично обяснение — помолих го да каже откъде е получил сведенията си и кой го е упълномощил да ме упреква за каквото и да било. Едва тогава той започна обяснението си, като го накъса с няколко безочливи комплимента и ненавременни забележки за чувствата си към мен (които впрочем изслушах с пълно безразличие) — дъщеря ми го била запознала с въпросните обстоятелства, засягащи сър Джеймс, мен и нея самата, от което той се почувствал страшно неловко.