С две думи, първото, в което успях да се убедя беше, че дъщеря ми наистина му е писала и го е помолила да се намеси, след което той е разговарял с нея по тези въпроси, за да научи още подробности и да се убеди в искреността на нейните желания!
Несъмнено момичето е използвало възможността да му изрази чувствата си към него по най-долнопробен начин — съвсем сигурна съм в това, съдейки по начина, по който той ми говори за нея. Много им здраве, щом такава любов му върши работа! Не мога да не презирам мъж, примирен и доволен от страст, която никога не е имал намерение да събужда, нито пък си е направил труда да заслужи. Презрението ми и към двамата е предизвикано навеки. Не е възможно да изпитва към мен истински чувства — в противен случай просто не би я изслушал; тя пък, ако не беше дребнавото й разбунтувано сърчице и груба чувствителност, не би потърсила закрилата на младеж, с когото едва ли някога е разменила и две думи. Чувствам се отвратена както от нейното нахалство, така и от неговата доверчивост. Как изобщо е посмял да повярва и на една дума от злословиите по мой адрес! Нима не трябваше да се чувства стопроцентово сигурен в правотата на моите мотиви, без дори да има обяснение за тях? Къде остана сляпото му упование в моя здрав разум и доброта? Къде остана съпротивата на истинската любов, която неизбежно би въстанала срещу нападките на такова същество — едно дете, едно нищо и никакво девойче без всякакво образование и заложби, към което отдавна му е било внушено да изпитва единствено презрение?
Успях да запазя спокойствие за известно време, но ми струваше огромно усилие, а и след това, надявам се, съм успяла да запазя в достатъчна степен своето хладнокръвие. Той продължи да ме умолява — и то дълго, много дълго, да смекча отново сърцето си към него, ала жена, която е била оскърбена от подобно обвинение, би била истинска глупачка, ако си позволява да се разтопи от няколко комплимента. В крайна сметка си тръгна не по-малко разгневен от мен самата, ала на него гневът му личеше много повече. Аз успях да запазя самообладание, докато той съвсем бе отпуснал юздите на собственото си негодувание. Предполагам, че яростта му скоро ще се стопи и дори ще изчезне съвсем, докато моят гняв ще запази своята сила и непреклонност.
Чух, че тръгва към стаята си и в момента се е затворил там. Можем да си представим колко неприятни са темите му за размисъл! Чувствата на някои хора са съвсем непонятни. Все още не съм се успокоила достатъчно за един разговор с Фредерика. Тя не ще забрави скоро онова, което се случи днес. Ще разбере, че напразно е изляла душата си пред него, че жестоко е предизвикала майчиния си гняв и че ще се превърне в посмешище в очите на цял свят.
С обич, ваша
С. Върнън
ПИСМО 23
Мисис Върнън до лейди дьо Корси
Чърчхил
Можете да ме поздравите, скъпа майко. Неразбориите, които ни причиниха толкова тревоги, отиват към един щастлив завършек. Съжалявам, че споделих с вас всичките си притеснения, след като засега изгледите за бъдещето са наистина прекрасни и нещата се развиха така благоприятно, и всички, които трябваше да платят толкова висока цена със страданията си, ще могат да изпитат огромна радост от новината, че опасността е преминала.
В момента съм обзета от такава радост и вълнение, че едва държа писалката, но съм решила твърдо да ви изпратя по Джеймс няколко реда, с които да ви съобщя една наистина изумителна новина — Реджиналд се връща в Паркландс!
Преди половин час седяхме със сър Джеймс в салона за чай, когато брат ми ме извика да изляза за малко. Веднага разбрах, че се е случило нещо — лицето му беше потъмняло и гласът му трепереше от вълнение. Вие знаете, скъпа майко, колко личи това, което Реджиналд изживява дълбоко в себе си.
— Катрин, — каза той, — прибирам се у дома още днес. Съжалявам, че се разделям с тебе, но трябва да си тръгна. Отдавна не съм виждал баща си и майка си. Смятам веднага да изпратя Джеймс, който ще тръгне с ловджийските ми коне, по него можеш да изпратиш и някое писмо, ако искаш. Аз няма да се прибера преди сряда-четвъртък, тъй като ще мина през Лондон по работа. Но преди да си тръгна, — продължи той малко по-тихо и още по-решително, — трябва да те предупредя за нещо. Не допускай този Мартин да съсипе живота на Фредерика. Той иска да се ожени за нея и майка й много настоява на този брак, но Фредерика не може да понася самата мисъл за него. Можеш да си съвсем сигурна, че говоря с пълната убеденост на човек, който знае цялата истина. Зная, че Фредерика страшно се измъчва от гостуването на сър Джеймс. Тя е много мила и заслужава по- добра съдба. Той просто е глупак, но един господ знае какво има предвид майка! — Довиждане, — каза той и развълнувано стисна ръката ми, — не зная кога ще можем да се видим отново, но не забравяй какво ти казах за Фредерика — трябва да си поставиш за цел да не позволиш да бъде онеправдана. Тя е толкова обичлива, и освен това е много по- умна, отколкото изобщо сме допускали някога.