Чувствам се изключително задължена към вас, с обич
Ваша снаха Сюзан Върнън
ПИСМО 2
Лейди Сюзан до мисис Джонсън Лангфорд
Скъпа моя Алисия,
Очакванията ви, че ще остана тук през цялата зима, се оказаха напълно погрешни — трябва да ви призная с мъка това, защото едва ли някога съм имала други три месеца, които да прекарам толкова приятно и които да ми се сторят като миг. В момента нещата съвсем не вървят гладко. Жените в къщата са се съюзили срещу мен. Вие предвидихте как ще се развие всичко още с пристигането ми в Лангфорд — Мануоринг се оказа толкова изключителен и приятен мъж, че самата аз започнах да изпитвам известни опасения. Помня какво си помислих, докато каретата приближаваше техния дом: „Този мъж ми харесва, господи, дано това не доведе до лоши последствия!” Бях непоколебима в намерението си да съм дискретна, в никакъв случай да не забравям, че съм вдовица едва отпреди четири месеца и че трябва да се държа колкото се може по-скромно. Така и направих, скъпа приятелко, не допуснах да ме ухажва никой друг, освен Мануоринг, избягвах всякакви други флиртове и не съм обръщала по- специално внимание на никой, освен на сър Джеймс Мартин — позволих си известно великодушие, за да го откъсна от мис Мануоринг, и всички щяха да ме благославят, ако знаеха какъв е истинският ми мотив в този случай. Знам, че са ме наричали жестока майка, ала аз се ръководех единствено от свещените пориви на майчината любов и представата си за доброто на дъщеря ми, и действително щях да бъда щедро възнаградена за усилията си, ако дъщеря ми не се бе оказала най-голямата глупачка в целия свят. Сър Джеймс ми направи някои предложения във връзка с Фредерика, ала тя, вярна на предопределението си да бъде бремето на моя живот, категорично се противопостави на възможността от подобен брак, затова и реших да отложа засега своите планове в това отношение. Нерядко съм имала повод да съжалявам, че самата аз не се омъжих за него, и действително щях да го сторя, ако слабостта на нашия пол не бе така завладяваща и достойна за презрение. Трябва да си призная все пак, че по отношение на него романтичната ми природа взе връх и аз реших, че само богатство не е достатъчно. В крайна сметка събитията приеха твърде неприятен обрат — сър Джеймс си замина, Мария определено е разярена, а мисис Мануоринг — луда от ревност. Толкова е вбесена, че не бих се изненадала, ако в пристъп на гняв насъска своя опекун срещу мене, но аз вярвам в приятелските чувства на вашия съпруг и смятам, че най-милото и благородно дело в живота му е било да я омъжи и така да се отърве завинаги от нея. Умолявам ви да направите всичко възможно, за да поддържате неговата неприязън към тази жена. Положението тук е повече от плачевно, едва ли един дом е бил свидетел на толкова рязка промяна — всеки воюва срещу всеки, а Мануоринг не смее да ми продума. Крайно време е да си тръгвам, реших да се сбогувам с тях и се надявам другата седмица да пристигна в града и да прекарам един спокоен ден във вашата компания. Ако мистър Джонсън продължава да изпитва известни предубеждения към мен, моля ви да дойдете при мен на улица „Уигмор” 10, но едва ли ще се наложи, тъй като при всичките си недостатъци мистър Джонсън е човек, когото всички съвсем заслужено наричат „достопочтен”, а и след като се знае колко сме близки със съпругата му, една проява на пренебрежение от негова страна би изглеждала доста странно. Ще се отбия в Лондон на път за онова непоносимо място на село — нямам друг избор, освен да отида в Чърчхил. Простете ми, моя скъпа приятелко, но бих отишла там наистина само в краен случай. Ако в Англия се намери поне едно- единствено друго място, където да ме приемат, с удоволствие бих предпочела него. Чарлз Върнън ми е страшно противен, а от жена му направо ме е страх, и въпреки това трябва да остана в Чърчхил, докато пред мен не се очертаят по-добри перспективи. Младата дама — дъщеря ми, ще дойде с мен до града, за да я поверя на грижите на мис Самърс от улица „Уигмор”, където ще остане докато не се вразуми поне малко. Тук ще има възможност да установи подходящи връзки, тъй като всички момичета са от добри семейства. Училището обаче е доста скъпо, много по-скъпо, отколкото мога да си позволя и при най- добро желание.