После се обърна и изтича нагоре по стълбите. Не поисках да го спра, защото предполагах какво чувства в момента, а и самата аз не мога да ви опиша собствените си чувства, докато го слушах; не е необходимо и да опитвам. Миг-два стоях като вцепенена — толкова бях слисана, макар че смайването ми бе предизвикано от толкова приятен повод; все пак човек усеща, че е щастлив едва след като малко се е поуспокоил и размислил.
Върнах се в салона и десетина минути по-късно влезе лейди Сюзан. Допусках, че са се скарали с Реджиналд и с тревога и любопитство очаквах по лицето й да открия потвърждение на собствените си догадки. Ала тя е толкова умела в преструвките, че по нищо не пролича да е разстроена; след като побъбрихме върху незначителни теми, тя каза: „Разбрах от Уилсън, че ще останем без мистър дьо Корси. Вярно ли е, че си заминава от Чърчхил още тази сутрин?” Отговорих й, че е точно така. „А снощи не ни каза и дума за това”, каза тя и се разсмя, „не спомена нищо такова и сутринта по време на закуска. Вероятно самият той не е знаел. Младите мъже често вземат прибързани решения, и не само че са твърде припряни, но са и още по- непоследователни при изпълнението на собствените си замисли. Никак няма да се изненадам, ако в крайна сметка размисли и реши да не тръгва.”
Малко след това тя излезе от стаята. Все пак се надявам, скъпа майко, че няма причини да се страхуваме от промяна в намеренията му — нещата са отишли твърде далеч. Със сигурност са скарани, и то заради Фредерика. Все пак много съм изненадана от нейното спокойствие. Колко радост ще почувствате, когато го видите отново — достоен за вашето уважение, все още в състояние да ви направи щастливи!
Надявам се в следващото си писмо да ви съобщя, че сър Джеймс си е заминал, лейди Сюзан — победена, а Фредерика — най-после оставена на мира. Предстои ни да свършим много неща, и ние действително ще направим необходимото. Изгарям от нетърпение да разбера как се стигна до този изненадващ развой на събитията. Завършвам така, както и започнах — с най-сърдечни поздравления.
Вечно ваша,
Катрин Върнън
ПИСМО 24
От същата до същата
Чърчхил
Скъпа майко,
Когато ви пишех последното писмо, едва ли можех да допусна колко бързо бурната ми радост и вълнение ще отстъпят пред един толкова внезапен, толкова печален обрат! Никога не ще престана да съжалявам, че изобщо ви писах онова писмо. Но нима тогава можех да предвидя какво ще се случи? Скъпа моя майко, всичките ми надежди отпреди два часа се стопиха безвъзвратно. Лейди Сюзан и Реджиналд се помириха след скарването и сега пак стигнахме дотам, където си бяхме и преди. Все пак спечелихме в едно отношение — сър Джеймс беше отпратен. И какво ли трябва да очакваме занапред? Наистина се чувствам много разочарована — Реджиналд почти си беше тръгнал, тъкмо бях поръчала да му приготвят коня и след миг щеше да бъде на вратата! Кой не би се успокоил при това положение? В продължение на половин час очаквах всеки момент да си тръгне. След като изпратих писмото до вас, се качих при мистър Върнън и останах за малко в неговата стая, за да му разкажа какво се бе случило. После реших да потърся Фредерика, която не бях виждала от закуска. Срещнах я на стълбите и забелязах, че плаче.
— Мила лелъо, — каза тя, — отива си, мистър дьо Корси си отива, и за всичко съм виновна аз! Страхувам се, че ще ми се разсърдите, но наистина не съм допускала, че ще стане така!
— Мило дете, — отговорих, — не мисли, че трябва да ми се извиняваш за станалото. Чувствам се задължена на всеки, който успее да изпрати брат ми вкъщи, защото… — успях да се опомня и продължих: — Зная, че баща ми много иска да го види. Но какво може да си сторила ти, което да е станало причина за заминаването му?
Тя се изчерви силно и отговори:
— Толкова бях нещастна заради сър Джеймс, че просто не можах да се стърпя… Зная, че постъпих много лошо, но вие не можете да си представите в каква беда бях изпаднала, а и мама ми заповяда да не говоря за това с вас и с чичо, и аз…