— Затова си говорила с брат ми — да го помолиш за помощ, нали? — казах аз, за да й спестя обясненията.
— Не, но му писах. Наистина му писах. Сутринта станах още по тъмно, два часа се чудих какво да му пиша и накрая, когато писмото ми беше готово, знаех, че никога не ще имам смелостта да му го дам. След закуска обаче го срещнах в коридора, докато отивах към своята стая, и разбрах, че всичко зависи от този миг — затова направих усилие над себе си и го връчих. Той бе така добър да го вземе веднага — аз дори не посмях да го погледна, просто побягнах. Бях толкова уплашена, че не можех да си поема дъх. Мила лелъо, не знаете колко бях нещастна.
— Фредерика, — казах й аз, — трябваше да споделиш с мен всичките си тревоги. В мое лице винаги си могла да намериш приятелка, която е готова да ти помогне. Нима мислиш, че ние с чичо ти не бихме могли да те защитим така горещо, както ще го стори брат ми?
— Никога не съм се съмнявала във вашата доброта, — каза тя и отново се изчерви, — но си помислих, че мистър дьо Корси би успял да убеди майка ми в каквото поиска; виждам, че съм сбъркала — те се скараха ужасно заради мене и сега той си отива. Мама никога няма да ми прости и положението ми сега дори е още по-лошо.
— Не, не е, — отговорих аз. — По толкова важен въпрос забраната на майка ти не би трябвало да те спре и си могла да ми кажеш всичко. Тя няма никакво право да съсипва живота ти, и наистина няма да допуснем това. Молбата ти към Реджиналд е за доброто на всички ни. Мисля, че така всъщност стана най-добре. Можеш да си съвсем сигурна, че отсега нататък никой няма да ти причини страдание.
Колко бях смаяна, когато точно в този момент видях Реджиналд да излиза от будоара на лейди Сюзан! Сърцето ми прескочи един удар. Веднага пролича колко е смутен и самият Реджиналд. Фредерика побърза да изчезне.
— Тръгваш ли си? — казах му аз. — Мистър Върнън си е в стаята, ако искаш да се сбогуваш.
— Не, Катрин, — отговори той, — не си тръгвам. Ще ми отделиш ли една минута?
Влязохме в моята стая.
— Установих, че отново съм проявил обичайната си припряност, — продължи той и се виждаше, че с всяка дума се чувства все по- притеснен. — Напълно погрешно съм разбрал лейди Сюзан и бях готов да замина, ръководен изцяло от погрешното си мнение за нейните постъпки. Допуснах огромна грешка — мисля, че сбъркаха и всички останали. Фредерика просто не познава майка си, лейди Сюзан й мисли само доброто, но дъщеря й не иска да види в нейно лице своя приятелка, затова и нейна светлост не винаги знае какво ще зарадва момичето. А и нямах никакво право да се намесвам и мис Върнън е сбъркала, като се е обърнала към мен за помощ. Накратко казано, всичко тръгна наопаки, Катрин, но сега за щастие всичко се изясни. Лейди Сюзан би искала да разговаря с теб за всичко това — ако си свободна, естествено.
— Разбира се, — отговорих аз и въздъхнах дълбоко след тази толкова неубедителна история; не казах нищо обаче, защото всякакви думи щеше да се окажат безсмислени. Реджиналд с облекчение се отърва от мене и аз побързах да отида при лейди Сюзан — наистина изпитвах известно любопитство да чуя какъв е нейният вариант за случилото се.
— Нима не ви казах, — обърна се с усмивка тя, — че в крайна сметка брат ви все пак няма да ни напусне?
— Така е, — мрачно отговорих аз, — но се ласкаех от мисълта, че ще сбъркате.
— Едва ли бих рискувала да изкажа подобна мисъл, — каза тя, — ако в онзи момент не ми се бе сторило, че решението му за заминаване е продиктувано от един разговор, който водихме с него сутринта, и който завърши доста неудовлетворително и за двама ни, което се дължи изцяло на това, че сме се разбрали един друг напълно погрешно. Тази мисъл ми дойде съвсем внезапно в ума и веднага реших, че при онзи злощастен спор аз съм имала не по-малко вина от него и че не бива да ви лишавам от компанията на собствения ви брат. Ако си спомняте, почти веднага излязох от стаята. Бях решила да не губя и секунда, и доколкото мога, да изясня това недоразумение помежду ни. Става дума за следното — Фредерика се бе настроила ужасно зле към идеята да се омъжи за сър Джеймс…
— И нима ваша светлост се учудва на това? — извиках аз доста разпалено. — За разлика от него Фредерика има мозък в главата си!
— Далеч съм от мисълта да съжалявам за него, скъпа сестро, — каза тя, — тъкмо обратното, дори с радост установявам наличието на едно толкова добро доказателство за нейния здрав разум. Тя определено превъзхожда сър Джеймс (а и детинското му държание определено не му е от полза) и аз никога не бих настояла на подобен брак, ако Фредерика притежаваше онази проницателност и способности, които винаги съм искала да видя у дъщеря си, или поне ако знаех, че тя е толкова умна, колкото се оказа.