— Вижда ми се странно, че единствено вие не подозирахте за здравомислието на дъщеря си.
— Фредерика никога не е държала на себе си и се държи толкова плахо и детински! На всичко отгоре се страхува от мене и дори не е сигурно, че ме обича. Горкият й баща много я глезеше и тя страшно се отчужди от мен след смъртта му, тъй като бях принудена
да проявя известна строгост; по нищо не личеше, че притежава онези способности, блясък и съобразителност на ума, които все някога трябва да се проявят.
— Трябва да признаете по-точно и че не е имала много късмет с получаването на подходящо образование.
— Само бог знае, скъпа мисис Върнън, колко дълбоко съзнавам това, и бих искала да забравя всички онези обстоятелства, които биха хвърлили сянка върху паметта на човека, чието име е свято за мен.
Тук тя се престори, че ще се разплаче. Бях започнала да губя търпение.
— И какво се канеше да каже ваша светлост във връзка с недоразумението между вас и брат ми?
— Всичко се случи заради една постъпка на дъщеря ми, която е еднакво показателна за неумението й да преценява правилно нещата, а също и за онзи злополучен страх, за който вече ви споменах. Писала е на мистър дьо Корси.
— Зная, че му е писала. Вие сте й забранили да разговаря с мистър Върнън и с мен за причината на своята дълбока покруса, и какво друго и е оставало, освен да се обърне към брат ми?
— Мили боже! — възкликна тя, — какво ли си мислите за мене!Нима изобщо можете да предположите, че съм знаела колко е нещастна! Че съм имала за цел да нараня собственото си дете и че съм й забранила да разговаря с вас да не намесата ви да осуети някакви мои пъклени планове? Нима ме смятате за лишена от всяко почтено и чисто човешко чувство? Нима мога да обрека на вечна мъка нея — Фредерика, чието щастие е моят първи дълг на тази земя?
— Самата мисъл за това е ужасна, но какво сте имали предвид, като сте настоявали тя да не казва никому нищо?
— Скъпа сестро, каква полза би имало от едно обръщение за помощ към вас, независимо от това как стоят нещата? Защо трябва да ви подлагам на молби, които самата аз съм отказала да изслушам? Това не би било желателно нито за вас, нито за Фредерика или мен. Ако съм твърдо решена да направя нещо, в никакъв случай не бих допуснала ничия намеса, колкото и приятелска да е тя. Направих грешка, признавам това, но мислех, че съм права.
— И каква е тази грешка, за която ваша светлост така често намеква? Откъде идва това чудовищно неразбиране на чувствата у собствената ви дъщеря? Нима не знаехте, че тя не харесва сър Джеймс?
— Знаех, че той не във всяко едно отношение може да бъде човекът, когото тя би трябвало да избере. Но бях убедена, че тя има нещо против господина съвсем не поради някакви негови недостатъци. Не бива да ме разпитвате за прекалено точни подробности, скъпа сестро, — каза тя и с обич хвана ръката ми. — Признавам си съвсем честно, че има нещо, което исках да скрия. Фредерика ми причини дълбока мъка, а писмото й до мистър дьо Корси много ме засегна.
— И какво искате да кажете, — попитах аз, — с разиграването на подобна тайнственост? Ако допускате, че дъщеря ви е влюбена в Реджиналд, това съвсем не означава, че не бива да се обръща внимание на нежеланието й да се омъжи за сър Джеймс, дори и причината за това е ясното осъзнаване на факта, че той е глупак. И защо е било необходимо на нейна светлост да се кара с брат ми заради неговата намеса, след като много добре знаете, че не е бил в състояние да откаже на една толкова настойчива молба?
— Знаете, че той има буен нрав, и дойде при мен да ме порицае и да изрази дълбокото си съчувствие към това унизено и пренебрегвано момиче — тази жертва на покрусата! От начало до край сме се разбрали погрешно. Той ме е смятал за много по-виновна, отколкото всъщност съм, а аз пък, на свой ред, приех намесата за много по- непростима, отколкото я намирам сега. Дълбоко го уважавам и се почувствах силно унизена при мисълта, че той отвръща по този начин на моето уважение. И двамата допуснахме да се разгорещим, и, разбира се, и двамата сме виновни. Решението му да напусне Чърчхил напълно отговаря на неговата характерна привързаност. Когато научих това аз реших да поискам обяснени преди да е станало твърде късно, пък и вече започвах да мисля, че през цялото време сме се разбирали погрешно. Винаги съм имала слабост към всеки представител на вашето семейство и трябва да ви призная, че бих се чувствала дълбоко наранена, ако познанството ми с мистър дьо Корси бе завършило така злополучно. Нататък мога да добавя само това, че след като вече зная колко силно Фредерика ненавижда сър Джеймс, ще го предупредя незабавно да се откаже от всичките си надежди да я спечели. Горчиво се упреквам, че макар и съвсем невинно съм допуснала възможността да я направя нещастна. Ще направя всичко, което е по силите ми, да изкупя вината си пред нея, и тя може да се чувства напълно спокойна, ако държи на собственото си щастие така, както държа аз, и умее да преценява нещата така мъдро, както следва. Извинете ме, скъпа сестро, че злоупотребих така с вашето време, но това е нещо, което дължа на собствените си разбирания, и след това обяснение се надявам, че вече не съм подложена на опасността да падна ниско във вашите очи.