Спокойно можех да кажа: „Не, по-ниско не можете да паднете”, но предпочетох да си премълча и излязох. Това беше много повече, отколкото можех да понеса — ако бях започнала, никога нямаше да мога да се спра. Нейните лъжи и уверения… Но няма да си позволя да ви занимавам сега с тях — те ще ви шокират ужасно. Просто сърцето ме заболява, като си помисля за тези неща.
Върнах се в салона веднага щом се почувствах малко по- спокойна. Каретата на сър Джеймс беше вече пред вратата, и той, весел както винаги, скоро се сбогува. Колко е лесно за нейна светлост да насърчи или пък да отпрати един обожател!
Въпреки това щастливо избавление Фредерика продължава да изглежда много нещастна — може би все още се страхува от майчиния си гняв, и макар че не искаше брат ми да замине, сега може би го ревнува от майка си. Забелязала съм колко внимателно наблюдава него и лейди Сюзан, когато са заедно. Горкото момиче, сега вече не се надявам на нищо хубаво за нея. Не съществува възможност на чувствата й да се откликне с взаимност. Сега той има много по- различно мнение за нея, оценява я по достойнство, но помирението му с майката изключва надеждата за нещо повече.
А сега, скъпа мамо, се пригответе за най-лошото. Вероятността да се оженят силно е нараснала. Той й е много по- предан от когато и да било. След този злополучен брак на Фредерика ще й се наложи да остане при нас.
Слава богу, че предишното ми писмо ще изпревари със съвсем малко това, което ви изпращам сега, тъй като всеки миг на радост трябва да ви бъде спестен, за да не почувствате по-късно още по-горчиво разочарование.
Вечно ваша,
Катрин Върнън
ПИСМО 25
Лейди Сюзан до мисис Джонсън
Чърчхил
Скъпа Алисия,
Вече можете да ме поздравите — аз отново съм същата, каквато ме познавате — весела и изпълнена от чувство за победа. Онзи ден, когато ви писах, бях ужасно разгневена наистина, и за това имаше много сериозна причина. Е, и сега не съм съвсем сигурна дали мога да бъда спокойна, защото възстановяването на мира в къщата ми струва доста повече, отколкото смятах да понеса. Божичко, какъв горделивец е този Реджиналд! И цялата му гордост произтича от едно въображаемо чувство на превъзходство на тема почтеност, което си е истинско нахалство. Уверявам ви, че няма да му простя току-така — та той почти си беше тръгнал от Чърчхил! Едва бях приключила с предишното си писмо, когато Уилсън ми каза какво става. Веднага реших, че трябва да се направи нещо, защото не можех да допусна авторитетът ми да зависи от човек с толкова бурни и неуправляеми страсти. Това, разбира се, едва ли би опетнило доброто ми име, но едно такова заминаване би направило лошо впечатление и съвсем не би ми било от полза; ако нещата се разгледат в такава светлина, ще се разбере и че се е наложило да допусна някакъв компромис.
Пратих Уилсън да му каже, че искам да говоря с него преди да замине. Реджиналд дойде незабавно. Когато си тръгна след предишния ни разговор, чертите на лицето му бяха разкривени от гняв и сега забелязах, че е поомекнал. Молбата ми да дойде доста го е изненадала, и като че ли едновременно му се искаше да го успокоя, и се страхуваше да не кажа нещо, от което гневът му да се стопи.
Ако съм права да си мисля, че изражението ми е било такова, каквото съм искала, значи съм изглеждала уравновесена и величествена — и малко замислена, което трябваше да му внуши, че съвсем не се чувствам щастлива.
— Извинете ме за волността, която си позволих, като изпратих да ви повикат, сър, — казах аз, — но току-що научих за намерението ви да заминете и счетох за свой дълг да ви помоля да не съкращавате престоя си тук заради мен, пък било то и само с един час. Съзнавам напълно, че след всичко, което се случи между нас, едва ли ще се чувстваме добре под един и същи покрив. Такава невероятна, коренна промяна в близостта между приятели не може да не се стовари върху бъдещите ни отношения като жестоко възмездие, и решението ви да напуснете Чърчхил несъмнено е свързано с положението в дома и пламенните чувства, които съм сигурна, че изпитвате. В същото време обаче в никакъв случай не бих понесла подобна жертва — да напуснете своите близки, които са ви толкова скъпи и които така силно обичате. Мистър и мисис Върнън не биха изпитали от моето гостуване тук удоволствието, което изпитват от вашето присъствие, а и аз без друго отдавна трябваше да си отида. Смятах да го направя тези дни, но сега спокойно ще мога да ускоря заминаването си, затова огромната ми молба към вас е да не ме приемате като причина за раздялата с членовете на вашето семейство, които са толкова привързани един към друг. За другите няма никакво значение къде отивам аз, за мене самата — почти никакво, но вие означавате много за вашите близки.” С това речта ми завърши и се надявам да я одобрите. Тя беше спонтанна и имаше чудесни последствия, защото въздействието й върху Реджиналд погъделичка донякъде суетата ми. О, колко прекрасно се чувствах, като гледах как се сменят чувствата, изписани върху лицето му, докато говорех! Как в душата му се борят завърналата се нежност и остатъците от желанието му да си остане сърдит! Има нещо много приятно в чувства, които могат да бъдат манипулирани толкова лесно. Това не означава, че му завиждам за тези чувства, нито пък че аз изпитвам подобни — те представляват голямо удобство, когато ти се прииска да въздействаш върху нечии страсти. И въпреки това същият този Реджиналд, когото веднага укротих само с няколко думи и който се завърна при мен по-мек, по- влюбен и по-предан от всякога, беше готов да ме напусне при първия гневен зов на горделивото си сърце, без дори да благоволи да поиска обяснение!