Колкото и смирен да изглежда сега, никога няма да му простя този изблик на горделивост, дори все още се колебая дали да не го накажа, като го отритна веднага след това помирение или пък като се омъжа за него и после го тормозя цял живот. Все пак тези мерки са твърде сериозни и не бива да прибягвам към тях, без да съм ги обмислила добре. Засега мислите ми са заети с различни варианти, а и ми предстои да свърша още много други неща. Трябва да накажа Фредерика — доста сурово при това, че изобщо е посмяла да се обърне към Реджиналд; трябва да накажа и него, че се е отнесъл така благосклонно към молбата и изобщо за цялата му линия на поведение в тази злощастна история. Трябва да отмъстя на етърва си за нейната безочливост и ликуващ поглед, които придоби веднага след като отпратих сър Джеймс, защото макар и да се помирих с Реджиналд, не успях да задържа онзи нещастен младеж — затова трябва да се възнаградя за униженията, на които трябваше да се подложа през последните няколко дни. Имам различни начини за постигането на всичко това. Смятам скоро да дойда в града и каквото и да реша по всички останали въпроси, непременно ще задействам изпълнението на този план — та нали Лондон винаги е бил най-прекрасното бойно поле, независимо от характера на моите интереси в даден момент, и там при всички положения ще бъда възнаградена с вашата компания и с възможността за малко разтуха след едно десетседмично изгнание в Чърчхил.
Мисля, че съм длъжна да доставя малко удоволствие и на мен самата, като най-после доведа до успешен край замисъла си да омъжа дъщеря си за сър Джеймс — без друго тази история доста се проточи. Кажете ми какво мислите по този въпрос. Знаете, че никога не съм искала да имам податлив на внушения ум и да притежавам характер, на когото е лесно да се въздейства, нито пък Фредерика е в състояние да ми попречи с някакви свои претенции и капризи за сметка на майчината ми воля. Не ще ми попречи и глупавата й любов към Реджиналд и дори се чувствам длъжна да избия всякакви романтични глупости от главата й. Като се има предвид всичко това, просто се налага да я взема със себе си в града и да я омъжа колкото се може по-скоро за сър Джеймс.
Когато напук на Реджиналд се изпълни моята воля, ще мога да си позволя и известна благосклонност към него; засега обаче не съм склонна да проявявам подобно отношение и макар че той все още ми е подвластен, аз съм се отказала да обсъждам предмета на някогашната ни караница и победата в тази схватка ми се вижда най-малкото съмнителна.
Пишете ми какво мислите по тези въпроси, скъпа Алисия, и ми кажете дали можете да ми намерите подходяща квартира недалече от вас.
С обич, ваша
С. Върнън
ПИСМО 26
Мисис Джонсън до лейди Сюзан
Едуард Стрийт
Поласкана съм от уважението ви към моето мнение и ето какво мога да ви посъветвам — елате в града незабавно, но е добре да оставите Фредерика в Чърчхил. Би било много по-уместно най-напред да уредите себе си, като се омъжите за мистър дьо Корси, отколкото да дразните и него, и всичките му роднини с женитбата на дъщеря си за сър Джеймс. Трябва да мислите по-малко за дъщеря си и повече за себе си. Тя не притежава нрав, който би ви направил чест пред хората и мястото й е в Чърчхил при семейство Върнън; вие обаче сте родена да живеете сред обществото и е просто срамно да се затривате в отшелничество. Затова трябва да оставите Фредерика — нека се отдаде на романтичните си въжделения, които ще й причинят достатъчно мъка за цял живот, и така ще се самонакаже за всички неприятности, които ви е причинила. А вие елате в града колкото се може по-скоро.