Настоявам затова и по друга причина.
Миналата седмица в града пристигна Мануоринг и въпреки присъствието на мистър Джонсън направи всичко възможно да се срещне с мене. Чувства се много нещастен заради вас и толкова ви ревнува от дьо Корси, че засега една среща между двамата ми се струва крайно нежелателна; въпреки това, ако не му дадете възможност да ви види тук, не мога да не си мисля, че е склонен към още по-неблагоразумна постъпка като едно идване в Чърчхил например, а това би било направо ужасно. Освен това, при положение, че твърдо сте решили да се омъжите за дьо Корси, неизбежно ще ви се наложи да отстраните Мануоринг от пътя си, а вие единствена сте в състояние да му въздействате и да го отпратите вкъщи при жена му.
Има още причини, поради които настоявам да дойдете в града. Следващият вторник мистър Джонсън заминава за Бат по здравословни причини, където ще остане може би месеци заради подаграта й ако, разбира се, водата има благоприятно въздействие върху неговото здраве и моето желание. По време на отсъствието му двете с вас ще можем да избираме съвсем спокойно с кого да прекарваме времето си и най-после да се позабавляваме истински. Много бих искала да ви поканя на Едуард Стрийт, ала веднъж той изтръгна от мен нещо като обещание да не ви приемам в дома си. Тогава бях ужасно притеснена за пари, в противен случай никога не би ме принудил да се обвържа с подобно нещо. Мога да ви намеря обаче чудесен апартамент с хубава дневна на Апър Сиймор Стрийт и можем непрекъснато да бъдем заедно — там или у нас, тъй като гледам на дадената от мен дума (поне докато мистър Джонсън го няма) като на обещание да не преспивате у нас.
Бедният Мануоринг ми разправя такива неща за ревността на жена си! Глупачка — да очаква, че толкова очарователен мъж ще й бъде верен! Но тя никога не е била особено умна, дори е проявила непростима глупост, като изобщо се е омъжила за него, след като е наследила огромно състояние, а той няма нито грош. Предполагам, че й е трябвало да се накичи и с нещо друго освен с титла. Вината й за този брак е толкова голяма, че въпреки попечителството над нея па мистър Джонсън аз не споделям ни най-малко неговото отношение към тази жена и никога няма да й простя.
Adieu, ваша
Алисия
ПИСМО 27
Мисис Върнън до лейди дьо Корси
Чърчхил
Това писмо, скъпа майко, ще ви бъде донесено от Реджиналд. Продължителното му гостуване най-после е към своя край, но се опасявам, че раздялата идва твърде късно, за да има някакъв смисъл от нея. Тя заминава за града да се види със своя приятелка — някоя си мисис Джонсън. В началото искаше да вземе със себе си и Фредерика, за да я запознае с най-важните господа от града, ала ние я убедихме да остави момичето при нас. Фредерика веднага посърна при мисълта, че ще трябва да замине, а и на мен никак не ми се иска да я оставя на благоволението на майка й. Всичките господа от града не биха й дали и капка от спокойствието, което тя чувства тук. Би трябвало да се притеснявам за нейното здраве и за всичко друго освен за нейните разбирания — сигурна съм, че в това отношение не я застрашава нищо, нито майка й, нито приятелите на лейди Сюзан; а тя или ще бъде принудена да общува с такива хора (твърде недостойни личности, без съмнение), или ще бъде оставяна съвсем самичка. Дори не знам кое от двете би било по-лошо. Ако замине с майка си, по всяка вероятност ще трябва — уви! — да прекарва много време и с Реджиналд, а това ще бъде най-голямото й нещастие.
Поне за известно време ще бъдем оставени на мира. Предполагам, че младежкото й увлечение постепенно ще се стопи в залисията на обичайните ни занимания — книги, разговори, разходки, грижи около децата и спокойствието на домашния уют, което мога да й осигуря. Не бих се съмнявала, че това ще стане, ако момичето беше така наскърбено от някой друг, а не от собствената си майка.
Не зная колко време ще остане лейди Сюзан в града и дали ще се върне отново тук. Не можах да вложа никакво сърдечност в поканата си пак да ни посети, ала никакво липса на топлота не би я спряла, ако реши да се върне отново.