Щом разбрах накъде е тръгнала нейна светлост, просто не можах да се стърпя и попитах Реджиналд дали тази зима смята да ходи в Лондон, и макар че той си даде вид на човек, който още не е решил какво ще прави, в думите и тона му имаше нещо, което противоречеше на изказаните мисли. Както и да е, няма да ви се оплаквам повече. Гледам на предстоящата им женитба като на нещо вече решено и не искам да изпадам в отчаяние. Всичко е свършено, ако не след дълго си тръгне от дома и замине за Лондон.
С обич, ваша
Катрин Върнън
ПИСМО 28
Мисис Джонсън до лейди Сюзан
Едуард Стрийт
Скъпа моя приятелко,
Пиша ви в много тежко състояние на духа, защото току-що стана това, от което се страхувах най-много. Мистър Джонсън улучи най- прекрасния начин да отрови живота и на двете ни. Не зная как, но отнякъде е разбрал за скорошното ви пристигане тук и веднага се престори, че е получил ужасен пристъп на подагра, поради който му е невъзможно да замине сега за Бат и не се знае дали изобщо ще замине! Сигурна съм, че този пристъп е напълно измислен и че на мистър Джонсън това му доставя удоволствие — същото се случи и когато исках да отида у Хамилтънови в Лейкс, а и преди три години, когато много ми се искаше да замина за Бат, нищо не можа да го убеди, че има и най- малкия признак на подагра и съответно — нужда от бани.
Получих писмото ви и побързах да запазя апартамента. Радвам се, че съм ви убедила да дойдете, радвам се и затова, че дьо Корси несъмнено ви принадлежи. Пишете ми се веднага щом пристигнете и ми кажете какво смятате да правите с Мануоринг. Не мога да ви кажа кога ще се видим, сега сигурно ще се наложи непрекъснато да си стоя вкъщи. Губя самообладание, като се сетя за този отвратителен номер на мистър Джонсън — да боледува тук, а не в Бат. Там щяха да го гледат престарелите му лели, а тук всичко се стоварва върху мене; на всичко отгоре той понася болката с такова достойнство, че не мога да прибягна до баналното обяснение, че ме е изкарал извън търпение.
Вечно ваша,
Алисия
ПИСМО 29
Лейди Сюзан до мисис Джонсън
Апър Сиймор Стрийт
Скъпа моя Алисия,
Последният пристъп на подагра у мистър Джонсън не ми беше нужен, за да увеличи ненавистта ми към този човек — сега го мразя повече от всякога. Да ви затвори така вкъщи като някаква болногледачка! Мила Алисия, какъв грях сте сторили, та трябваше да се омъжите за човек на неговата възраст — прекалено стар, за да бъде от значение, неуправляем, и на всичко отгоре с подагра — твърде стар, за да е симпатичен, и прекалено млад да умре!
Пристигнах към пет часа вчера вечерта и едва бях преглътнала вечерята, когато се появи Мануоринг. Не мога да ви опиша колко искрено се зарадвах да го видя, нито пък колко силно почувствах разликата между външността и държанието му в сравнение с тези на Реджиналд — в полза на Мануоринг, разбира се. Дори за час-два изпитвах угризения на съвестта заради решението си да се омъжа за Реджиналд, и макар че тази мисъл беше прекалено несъществена и незначителна, за да се задържи в ума ми, сега съвсем не ми се иска да избързвам с предстоящия си брак, нито пък очаквам с нетърпение времето, когато Реджиналд, според уговорката, ще пристигне. Под един или друг предлог ще се помъча да отложа пристигането му — не бива да се появи, докато Мануоринг не си замине.
Има моменти, когато все още не съм твърдо убедена, че трябва да се омъжа. Не бих се колебала, ако има изгледи неговият старец да почине скоро, но свободолюбивият ми дух не може да се примири с мисълта, че ще трябва да завися от прищевките на сър Реджиналд. Ако реша да изчакам смъртта му, ще имам достатъчно сериозно основание да се извиня с това, че съм овдовяла едва преди десет месеца.
Пред Мануоринг не съм загатнала с нищо за намеренията си, нито пък съм дала повод да приема отношенията ми с Реджиналд като по- сериозни от един банален флирт — това донякъде успя да го успокои. Adieu до следващата ни среща. Очарована съм от жилището, което ми намерихте.
Вечно ваша,
С. Върнън
Реджиналд
ПИСМО 30
Лейди Сюзан до мистър дьо Корси
Апър Сиймор Стрийт
Получих писмото ви, и макар да не скривам удоволствието си при мисълта за вашето нетърпение да се видим, все още чувствам необходимостта да отложим нашата среща след деня, за който се бяхме уговорили в началото. Не ме обвинявайте в жестокост за това, че упражнявам по този начин влиянието си над вас, не ме обвинявайте и в непостоянство преди да сте разбрали причините за това мое желание. Имах много време за размисъл по време на пътуването си от Чърчхил до тук, и след като разгледах внимателно положението на нещата се убедих, че трябва да подходим деликатно и предпазливо — нещо, което е убягвало от вниманието ни досега. Под напора на своите чувства сме се държали прибързано и недвусмислено, което никак не допада на препоръките на нашите приятели и е в противовес с общественото мнение. Бяхме твърде непредпазливи, когато се уговорихме така прибързано и не бива да затвърждаваме тази неблагоразумна постъпка като узаконим отношенията си в брак още сега — без друго имаме достатъчно основания да се страхуваме, че на нашата връзка ще се противопоставят ваши близки, от които сте силно зависим.