С.В.
ПИСМО 36
Мистър дьо Корси до лейди Сюзан
Хотел …
Защо изобщо трябваше да ми пишете? И за какво са ви нужни подробности? След като толкова настоявате обаче, приемам за свой дълг да ви припомня собственото ви държание още докато мистър Върнън е бил жив, а и това след смъртта му — сведенията за вашето поведение достигнаха до мен преди изобщо да съм се поинтересувал от тях и още тогава бях склонен да им вярвам, ала благодарение на извратените си заложби вие успяхте да разколебаете тази моя увереност — сега обаче всичко, което бях чувал за вас, се потвърди по неопровержим начин. Нещо повече, една връзка, която изобщо не съм смятал за допустима, все още съществува между вас и мъжа, чието семейство лишихте от спокойствие в замяна на оказаното ви гостоприемство! Разбрах, че през цялото време след заминаването ви от Лангфорд сте си кореспондирали с него, а не със съпругата му, и той продължава да ви посещава всеки ден. Можете ли, смеете ли да отречете това? И то по време, когато приехте моето ухажване и ми дадохте надеждите, от които се нуждае всеки влюбен? Само като си помисля от какво съм се избавил! Мога да изпитвам единствено огромна благодарност за своето спасение. Далеч съм от мисълта да се оплаквам и да изразявам някакво съжаление. Благодарение на собствената си глупост бях изпаднал в опасно положение и дължа спасението си на добрината и почтеността на друг човек. Как ще се утеши обаче горката мисис Мануоринг след всичките страдания, от които едва не е загубила разсъдъка си?
След подобни разкрития едва ли е възможно да се преструвате повече на учудена от решението ми да се сбогувам с вас. Най-после успях да прогледна и от цялата тази история си извлякох поука, че трябва не само да се отвращавам от нечие лукавство, но и да презирам себе си за проявената слабост, дала почва, за да вирее това лукавство.
Р. дьо Корси
ПИСМО 37
Лейди Сюзан до мистър дьо Корси
Апър Сиймор Стрийт
Удовлетворена съм и след тези няколко реда до вас не ще си позволя повече да ви безпокоя. Преди две седмица настоявахте упорито на този годеж, който, както виждам, вече се е оказал несъвместим с вашите възгледи, и аз ликувам при мисълта, че мъдрите съвети на родителите ви не са отишли напразно. Не се съмнявам, че ще се възстановите бързо след този акт на синовна покорност, а аз пък се лаская от мисълта, че се надявам все някак да оцелея с моя дял от преживяното разочарование.
С.В.
ПИСМО 38
Мисис Джонсън до лейди Сюзан
Едуард Стрийт
Скърбя за вас, макар и да не се учудвам на последвалия разрив с мистър дьо Корси — той току-що уведоми мистър Джонсън с писмо за тази развръзка. Казва, че днес напуска Лондон. Повярвайте, съчувствам ви от все сърце, и не ми се сърдете, че скоро ще трябва да се откажа от кореспонденцията си с вас. Сърцето ми се къса, ала трябва да ви съобщя за решението на мистър Джонсън да се премести на село и да остане там до края на живота си, ако аз упорствам в желанието си да поддържам връзката си с вас — вие знаете колко е невъзможно човек да се подложи на подобни крайни решения при положение, че съществува и друг изход.
Не може да не сте чули, разбира се, че семейство Мануоринг се канят да се разделят, и се опасявам, че мисис М. отново ще дойде да ни види. Според мене тя все още е много влюбена в своя съпруг и е толкова съсипана заради него, че едва ли ще живее дълго.
Мис Мануоринг току-що пристигна в града, за да бъде до леля си, и както чувам, канела се да се омъжи за сър Джеймс Мартин преди да си замине от Лондон. На ваше място бих побързала да се омъжа за баронета. Замалко да пропусна да ви изложа мнението си за дъо
Корси — много ми харесва наистина, и го намирам за не по-малко красив от Мануоринг, а откритото му и приятно изражение на лицето не може да не предизвика любов от пръв поглед. С мистър Джонсън са станали неразделни приятели. Adieu, моя мила Сюзан. Щеше ми се нещата да не бяха получила толкова неприятен обрат. Това злощастно гостуване в Лангфорд! Смея да кажа обаче, че вие сте вършели всичко с най-добри намерения, и че човек просто не може да предизвиква съдбата.