С искрена обич, ваша
Алисия
ПИСМО 39
Лейди Сюзан до мисис Джонсън
Апър Сиймор Стрийт
Скъпа моя Алисия,
Трябва да се примиря с мисълта, че трябва да се разделим. При това положение вие не бихте могли да постъпите по друг начин, но това не ще навреди на нашето приятелство и се надявам то да ни донесе още повече щастие след време, когато и вие като мене не ще зависите от никого — тогава отново ще бъдем близки, както преди. Ще очаквам този момент с нетърпение, а засега съвсем спокойно мога да ви уверя, че едва ли някога ми е било толкова леко на душата, нито пък съм била така доволна от себе си и от обстоятелствата. Съпругът ви ме отвращава, презирам Реджиналд и няма опасност отново да се срещна с нито един от двамата. Е, нима нямам достатъчно основания да се радвам? Мануоринг ми е по-предан от всякога и ако беше свободен, едва ли бих устояла на едно негово предложение за женитба. Вие можете да ускорите това предложение, в случай, че жена му остане да живее при вас. Никак няма да ви е трудно да поддържате огъня на бурните й чувства и благодарение на тях тя скоро съвсем ще се съсипе. Разчитам на вашето приятелство по този въпрос. Сега съм доволна, че не се насилих да се омъжвам за Реджиналд, и съм не по- малко решена да не допусна и Фредерика да се омъжи за него. Утре ще отида да я взема от Чърчхил и ще накарам Мария Мануоринг да трепери от последствията. Фредерика ще се омъжи за сър Джеймс още преди да е напуснала моя дом. Може да хленчи колкото иска, Семейство Върнън нека си беснеят — не ме интересуват. Омръзнало ми е да подчинявам волята си на нечии капризи и да пренебрегвам собствените си желания заради мнението на хора, които не уважавам и на които нищо не дължа. Отказвала съм се от толкова много неща, така лесно съм се оставяла да ми въздействат, и сега е моментът Фредерика да разбере разликата.
Adieu, моя най-скъпа приятелко. Дано следващият пристъп на подагра у мъжа ви се окаже по-благоприятен за вас, и дано винаги ме приемате като неизменно вашата
С. Върнън
ПИСМО 40
Лейди дьо Корси до мисис Върнън
Парклъндс
Скъпа моя Катрин,
Имам прекрасна новина за тебе, и ако не ти бях изпратила сутрешното си писмо, щях да ти спестя неприятните изживявания по повод на това, че брат ти заминава за Лондон, тъй като той се върна — Реджиналд се върна, и то съвсем не за да благословим брака му с лейди Сюзан, а за да ни каже, че са се разделили окончателно! Остана само час и не успях да науча подробности, тъй като изглеждаше много потиснат и сърце не ми даде да го разпитвам, ала се надявам скоро да разберем всичко. Това е най-голямата радост, която ни е доставял, откакто се е родил. Сега вече не ми липсва нищо, за да бъда щастлива — освен твоето отсъствие, много искаме да дойдеш, затова те молим да тръгнеш при първа възможност. Отдавна си обещала да ни посетиш. Надявам се това да не причини неудобства за мистър Върнън, моля те да доведеш всичките ни внуци и разбира се, твоята мила племенница — просто копнея да я видя. Досега зимата се оказа много тъжна и тежка — без Реджиналд и без да сме видели никой от вас в Чърчхил; този сезон никога преди не ми се е виждал толкова печален и искам да се съберем, защото от тази щастлива среща ще се почувстваме отново подмладени. Фредерика е непрекъснато в моите мисли и след като Реджиналд си възвърне обичайното състояние на духа (надявам се това да стане скоро), ще се опитаме отново да покорим сърцето му и преливам от надежди, че не след дълго ще успеем да съединим ръцете им в едно.
Ваша любяща майка,
К. дьо Корси
ПИСМО 41
Мисис Върнън До лейди дьо Корси
Чърчхил
Мила госпожо,
Вашето писмо ме изненада извънмерно. Нима наистина са се разделили — при това окончателно? Сърцето ми би преляло от щастие, ако можех да бъда спокойна, ала как да съм сигурна след всичко, което видях? И Реджиналд си е дошъл! Учудването ми е още по- голямо и поради обстоятелството, че в сряда — денят на пристигането му в Парклъндс, при нас дойде най- неочакваната и нежелана гостенка в лицето на лейди Сюзан, която цялата сияеше и излъчваше добро настроение, сякаш изобщо не са се разделяли, изглеждаше по- уверена от всякога в предстоящия си брак веднага, щом се върне в града. Тя стоя почти два часа и както винаги се държа мило и приятно, не загатна с нищо и не пророни думица дори за някакъв разрив или охладняване между тях. Попитах я дали е виждала брат ми след пристигането му в града — без да се съмнявам изобщо в това, както сама се досещате, просто исках да видя как ще реагира на моя въпрос. Без всякакво притеснение тя веднага отговори, че е бил така добър да й се обади в понеделник, но според нея вече би трябвало да си е заминал, на което съвсем не бях склонна да повярвам.