С удоволствие приемаме любезната ви покана и следващия четвъртък ще бъдем при вас заедно с милите дечица. Пази боже Реджиналд отново да тръгне за града!
Щеше ми се да доведа и Фредерика, но със съжаление трябва да ви кажа, че майка й дойде специално за нея, за да я отведе; не можахме да я спрем, колкото и нещастна да се почувства горката Фредерика. На мен, а и на чичо й изобщо не ни се искаше да я пуснем, и настоявахме толкова, колкото би било възможно при тези обстоятелства. Лейди Сюзан заяви, че след като е решила да се установи в Лондон през следващите няколко месеца, не би могла да се чувства спокойна без дъщеря си, защото й се щяло да я представи на най- видните господа в обществото и така нататък, и така нататък. Мнението й по този въпрос беше много мило и съвсем не бе лишено от благоразумие, затова сега мистър Върнън е убеден, че към Фредерика ще се отнасят с обич. Де да можех и аз да мисля така!
Горкото момиче се сбогува с нас с натежало сърце. Настоях да ми пише често и да не забравя приятелите си, когато изпадне в беда. Постарах се да остана за малко насаме с нея, за да й кажа всичко това, и се надявам, че поне донякъде успях да я успокоя. Няма да ми олекне обаче, докато не отида в града и не видя с очите си в какво положение е поставена.
Ще ми се пред желания от нас брак да имаше подобри изгледи — такива, каквито споменавате в края на писмото си, но в момента те не изглеждат много вероятни.
Ваша,
Катрин Върнън
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
За огромно съжаление на пощенските служби бе преустановена размяната на писма, предизвикана както от срещата между някои от участниците в тази история, така и от раздялата на други от тях. Държавата едва ли би се замогнала съществено от писменото общуване между мисис Върнън и нейната племенница, тъй като не след дълго от настроението в писмата на момичето лелята се досети, че са писани под зоркия поглед на майката й затова скоро се отказа да разпитва познатите си и направи всичко възможно да замине за града; така кореспонденцията позамря и накрая съвсем заглъхна.
Междувременно мисис Върнън успя да научи от неизкушения си брат достатъчно за случилото се между него и лейди Сюзан, след което нейно благородие падна съвсем ниско в очите на своята етърва и мисис Върнън с тревога и нетърпение се зачуди как да откъсне момичето от такава майка и съответно да го вземе под крилото си; макар и с неголеми изгледи за успех тя бе твърдо решена да опита всичко, което би й дало и най-малката възможност за съгласие от страна на лейди Сюзан. Лелята беше толкова разтревожена по този въпрос, че настоя да замине за Лондон колкото се може по- скоро, и мистър Върнън, който, както по всичко личи, бе живял винаги в съгласие със собствените си желания, скоро намери удобен повод да отиде в града по работа. Не след дълго мисис Върнън с пламнала от тревоги глава, вече очакваше лейди Сюзан да я приеме, и наистина бе приета с толкова непристорена обич и радост, че на лелята й се прииска да се обърне и да побегне от ужас. Нейно благородие дори не спомена Реджиналд, не даде израз на някакво чувство за вина, нито пък в погледа й проблясна и най-малкото смущение — тя беше в прекрасно състояние на духа и трепетно очакване да окаже незабавно на своите девер и етърва всички възможни почести, а чрез почестите да си проличи колко дълбоко осъзнава техния жест и как се радва, че ги вижда отново.
Подобно на лейди Сюзан, и Фредерика не се бе променила — държанието й бе сковано, както преди, очите й издаваха същата боязливост в присъствие па майка й и всичко това още по-силно убеди лелята, че момичето се чувства зле; така у мисис Върнън съвсем се затвърди решението да промени нещата. От страна на лейди Сюзан обаче не срещнаха кой знае каква съпротива — с настойчивостта по въпроса за женитба за сър Джеймс бе приключено, дори името му бе едва-едва споменато по повод на това, че господинът дори не е в Лондон, и по време на целия разговор пролича единствено загрижеността на нейно благородие за възстановяването добруването на момичето, както и изразеното в дух на признателност удовлетворение, че Фредерика все повече и повече ставала такава дъщеря, за каквато си мечтаел всеки родител.
Мисис Върнън слушаше с неверие и изненада, не знаеше какво да очаква и без ни най- малко да промени вижданията си, само започна да се опасява, че ще й е много трудно да осъществи своите намерения. Първата й надежда припламна едва след като лейди Сюзан попита дали Фредерика изглежда толкова добре, както бе изглеждала в Чърчхил, тъй като понякога се тревожела и се съмнявала дали Лондон не й се отразява зле.