Мисис Върнън от все сърце подкрепи тези опасения и направо предложи на племенницата си да се върне с тях на село. Лейди Сюзан просто не успя да намери думи, с които да изрази благодарността си от този толкова мил жест, въпреки че по ред причини не знаела как щяла да се раздели с дъщеря си и макар плановете й за бъдещето да не били окончателно оформени, се надявала не след дълго сама да отведе момичето в Чърчхил; накрая завърши с това, че й било просто невъзможно да се възползва от оказаната й огромна чест и внимание. Ала мисис Върнън продължи да настоява, и колкото и да се съпротивяваше лейди Сюзан, само след няколко дни съпротивата й далеч не бе така ужасяващо твърда.
Въпросът бе щастливо и бързо разрешен благодарение на страха от плъзналата в града инфлуенца. Едва тогава майчинското сърце на лейди Сюзан се поболя от тревога и тя не можеше вече да мисли за друго освен за това как да махне детето си от Лондон, за да не се зарази. Сред всички опасности, които заплашваха здравето на момичето, нейна светлост се боеше най- много от инфлуенцата. Фредерика се върна в Чърчхил с чичо си и леля си, а три седмици по- късно лейди Сюзан оповести женитбата си за сър Джеймс Мартин.
Това само потвърди някогашните подозрения на мисис Върнън и тя си помисли, че всички тревоги по преместването на Фредерика можеха да й бъдат спестени, тъй като лейди Сюзан несъмнено е знаела какво прави още от самото начало. Уговориха се гостуването на Фредерика да продължи най-малко месец и половина, ала въпреки че в едно — две нежни писъмца майката настоя за връщането на момичето, накрая все пак с изумителна готовност се съгласи великодушно да удовлетвори всички засегнати страни, като увеличи престоя на момичето в Чърчхил; после два месеца не обели и дума по този въпрос, а след още два съвсем престана да пише.
Така Фредерика заживя в семейството на леля си и чичо си до момента, когато с Реджиналд дьо Корси вече можеше да се разговаря — и го уговориха, насърчиха и дотолкова убедиха в чувствата му към Фредерика, че се очакваше след не повече от година двамата млади да се съберат — все пак Реджиналд се нуждаеше от време, за да превъзмогне прежната си любов към майката, да пренебрегне възможността за разни други любови, както и отвращението си от противоположния пол. Общо взето, и три месеца щяха да се окажат напълно достатъчни, тъй като чувствата на Реджиналд се характеризираха повече със сила, отколкото с трайност.
Не се знае колко щастлива или нещастна беше лейди Сюзан в повторния си брак, пък и кой ли би се наел да удостовери това със сигурност? По този въпрос може да се гадае единствено въз основа на вероятности. Нищо не й пречеше да бъде щастлива, с изключение на съвестта и собствения й съпруг.
Сър Джеймс комай изтегли по-тежък жребий, отколкото бе заслужил благодарение на собствената си глупост — затова и го оставям на съчувствието, което някой все ще изпита към него. Що се отнася до мен самата, признавам си, че ми е жал единствено за мис Мануоринг, която пристигна в града с цел да завоюва сър Джеймс и прахоса много пари за тоалети, лиши се от средства за две години напред и накрая остана измамена, благодарение на една жена, която бе с десет години по-стара от нея.
САНДИТЪН
ГЛАВА 1
По пътя от Торнбридж към онази част на Есекското крайбрежие, която се простира между Хейстингс и Ийстборн, пътуваше карета с дама и господин, принудени от спешните си дела да се отклонят от шосето и да поемат по един неравен пряк път, и докато конете се мъчеха да преодолеят един стръмен склон от скала и пясъчник, каретата се преобърна. Злополуката стана малко след като бяха отминали къщата на единствения джентълмен, който живееше недалече от пътя, и още когато бяха наредили на кочияша да кара нататък, човекът си бе помислил, че именно тази къща е тяхната цел, затова и след заповедта да кара по-нататък я бе подминал с голямо неудоволствие. Той се размърмори с такова негодувание и така сърдито бе разтърсил рамене, дожаля му за конете и започна да управлява колата така несръчно, че човек с основание би го заподозрял в преднамерено обръщане на каретата (още повече, че тя не принадлежеше на собствения му господар), ако пътят не се бе влошил така внезапно веднага след като отминаха къщата; по лицето му се четеше съвсем ясно убеждението, че нататък карета изобщо не би могла да мине — в най- добрия случай би се справила само обикновена каруца. Падането беше страшно, ала силата на удара бе донякъде смекчена от ниската скорост и тесния път; джентълменът успя да се измъкне и да се притече на помощ на своята спътница — оказа се, че нито един от двамата не бе сериозно наранен, бяха по-скоро уплашени. Докато се бе опитваше да излезе изпод колата обаче джентълменът си изкълчи глезена и не след дълго го усети, щом направи няколко крачки и бе принуден да спре рязко и да преосмисли необходимостта от една хубаво мъмрене на кочияша, както и от отправянето на поздравления към жена си и самия себе си — краката повече не го държаха и той седна отстрани на банкета.