Докато говореше, той взе парчетата от вестник и след като ги прегледа, добави:
— Струва ми се, че разбирам за какво става дума, сър — просто сте сбъркали мястото. В тази околия има две селища, които носят името Уилингдън и обявата вероятно се отнася за другото; по нашия край му викаме Голям Уилингдън или Уилингдън Абътс. То е на шест-седем мили по-нататък, от другата страна на планината Батл и малко по- надолу, в долината Уилд. А ние, сър, изобщо не сме в Уилд — завърши гордо той.
— Че не сме в долината Уилд съм сигурен, сър, — каза меко пътникът, — защото ни трябваше половин час да изкачим вашия хълм. Е, сър, май ще се окаже, че сте прав, и аз съм направил глупава и доста груба грешка. Постъпих доста прибързано, пък и успях да изрежа обявите едва половин час преди тръгването си, когато наоколо цареше такава суматоха, каквато е възможна само при един кратък престой някъде. Нали знаете, човек все не е успял да си свърши работата чак до момента, когато каретата вече е пред вратата, и след като се задоволих съответно с един кратък преглед на вестника, видях, че пътят ни минава на около една-две мили от Уилингдън, затова престанах да чета по- нататък. Скъпа, — обърна се той към съпругата си, — съжалявам, че те доведох в този затънтен край, но не се тревожи за крака ми. Ако не се движа, изобщо не ме боли, и щом тези добри хора успеят да оправят каретата и да обърнат конете, най- добре ще е да се върнем до частния път и да стигнем до Хейлсхам, а оттам — право вкъщи, без да се отбиваме никъде. Да стигнем Хейлсхам и след два часа сме си у дома, а знаеш, че когато се приберем, веднага ще ми олекне — малко свеж морски въздух от родния край веднага ще ме изправи на крака. Можеш да ми вярваш, скъпа — това е точно работа за морето. Трябва ми само солен въздух и морски бани — със сърцето си го чувствам.
Тук мистър Хейууд се намеси най-добронамерено с молба да не тръгват, преди да е прегледан глезена на господина и преди да са се подкрепили с нещичко, затова от все сърце им предложи своето гостоприемство.
— Тук си имаме всичко, — каза той, — включително най- нужните лекарства при рани и изкълчвания, а и определено мога да ви уверя, че на жена ми и дъщерите ми ще им бъде много приятно да помогнат на вас и на вашата дама с каквото могат.
Пътникът поразмърда крака си и болката го убеди, че би било най- разумно да се възползва от предложената незабавна помощ, а след като се посъветва с жена си с думите: „ Е, скъпа, мисля, че така ще е по-добре”, се обърна към мистър Хейууд и каза:
— Преди да сме се възползвали от вашето гостоприемство, сър, и за да преодолеем известно неблагоприятно впечатление от злощастните обстоятелства на нашето запознанство, позволете ми да се представя. Казвам се Паркър — мистър Паркър от Сандитън, а дамата е моята съпруга, мисис Паркър. Прибираме се вкъщи от Лондон, и може би името ми… макар и в никакъв случай да не съм най- прочутият сред собствено — то си семейство, може би ще ви подскаже, че притежавам доста имот в енорията на Сандитън — но едва ли го знаете, тъй като сте доста по-навътре от брега; не може все пак да не сте чували за Сандитън — сигурен съм, че го знаете, защото всеки младеж познава този процъфтяващ курорт и предпочитано място за летуване по Съсекското крайбрежие, което е многообещаващо като възможност за избор на почивка.
— Да, чувал съм за Сандитън, — отговори мистър Хейууд, — най- малко през пет години се чува за някой нов курорт, станал много моден и процъфтяващ покрай морето. Чудя се как ще се запълнят и половината от тях! И откъде ще се намерят хора с толкова пари и време да ги харчат там! Това никак не е добре за страната — цените на хранителните продукти със сигурност ще се повишат и бедните няма да има какво да ядат — според мен не може да не виждате това, сър.
— Не, сър, наистина грешите, — извика нетърпеливо мистър Паркър. — Тъкмо обратното, уверявам ви; много хора мислят като вас, и съвсем не са прави. Това би могло да се отнася за големите, разраснали се градове — какъвто е Брайтън например, или пък Уординг и Ийстборн — но съвсем не е важи за малко селище като Сандитън, чиито дребни размери го предпазват от недостатъците на цивилизацията; все пак трябва да се признае, че разрастването на дадено селище, построяването на сгради и детски площадки, търсенето на всякакви стоки и изграждането на един прекрасен курорт за хора със стабилни, нормални семейства с добро възпитание и нрав — божия благодат за всяко място, съживяват производството на бедните слоеве и създават около себе си удобства и непрекъснати подобрения във всяко отношение. Не, сър, уверявам ви, че Сандитън не е място, което…