Сигурно е невероятна жена! Изгарям от нетърпение да я видя и положително ще се възползвам от вашата любезна покана, за да добия представа за тези нейни прословути способности, които са в състояние да постигнат такива резултати — да завладее чувствата на двама мъже, живеещи под един и същи покрив, като при това и двамата не са свободни, а самата тя не е в първа младост. Зарадвах се, като разбрах, че мис Върнън няма да пристигне с майка си в Чърчхил, тъй като освен всичко останало не умеела да се държи в обществото, а и, според мистър Смит, била доста глуповата и надменна. Не си струва да обръщаш внимание на нечие притворство, ако зад него се крият глупост и горделивост, и при това положение мис Върнън не би била пощадена от всеобщото презрение; доколкото разбирам обаче, лейди Върнън владее умението да се преструва по особено очарователен начин, и би било наистина приятно човек да погледа лицемерието й и да го разобличи. Съвсем скоро ще пристигна при вас,
Оставам твой любящ брат
Реджиналд дьо Корси
ПИСМО 5
Лейди Сюзан до мисис Джонсън Чърчхил
Моя скъпа Алисия,
Получих бележката ви малко преди да напусна града, и много се зарадвах да разбера, че мистър Джонсън не подозира изобщо къде сте били предишната вечер; несъмнено е по- добре да не му се казва нищо и той заслужава да бъде мамен, щом като е толкова упорит. Пристигнах благополучно и нямам основания да се оплаквам от начина, по който ме посрещна мистър Върнън, но трябва да си призная, че има още много какво да се желае в държанието на неговата съпруга. Тя е много добре възпитана наистина, а и се проявява като жена със съвременни разбирания, но от отношението й към мене личи, че едва ли мога да разчитам на нейната благосклонност. Постарах се да се държа колкото се може по-мило и ми се искаше да открия по лицето й задоволство от това, че ме вижда, но уви! — тя просто не ме харесва. Като се има предвид колко труд си дадох преди години да разубедя девер си да не се жени за нея, тази липса на сърдечност е съвсем разбираема, и въпреки това е показателна за нейното тесногръдие и отмъстителност, заради които още преди шест години направих всичко възможно да проваля плановете им, ала не успях. Понякога чувствам едва ли не съжаление, че не допуснах Чарлз да купи замъка Върнън, когато се наложи да го продадем, но това бе момент на голямо изпитание за нас, още повече, че продажбата съвпадна с неговата сватба, а и човек би трябвало да се съобрази с деликатността на онези чувства у моя съпруг, които биха приели като уронване на престижа му самата идея, че родовото имение ще попадне в ръцете на по-малкия брат. Ако обстоятелствата се бяха развили по друг начин и не се бе наложило да напуснем Замъка, ако Чарлз си беше останал ерген и продължаваше да живее при нас, никога не бих накарала съпруга си да продаде имението на друг; ала тогава брат му тъкмо се бе наканил да се жени за мис дьо Корси и последвалите събития напълно оправдаха разумността на моята постъпка. Народиха куп деца, и каква полза би имало за мен от това, че Замъка е техен? Тогава не им дадох възможност да го купят и вероятно по тази причина жена му си е изградила неблагоприятно мнение за мене, но щом човек е предразположен да мрази някого, винаги ще се намери причина. Все пак трябва да призная, че Чарлз доста ми е помагал в разрешаването на моите парични проблеми. В това отношение много го ценя, пък и е толкова е лесно човек да му наложи мнението си!
Къщата е хубава, със съвременно обзавеждане, и всичко тук издава богатство и изтънчен вкус. Сигурна съм, че Чарлз е много богат, защото щом човек навлезе веднъж в банковите среди, не след дълго натрупва купища пари. Но те просто не знаят какво да си правят парите, почти не канят гости и отиват в града само по работа. Скука колкото си искаш. Имам намерение да разтопя сърцето на етърва си, като ухажвам децата й — вече знам как се казват всичките и смятам да покажа особени предпочитания към едно от тях — малкия Фредерик, когото често вземам на скута си и въздишам над неговата главица за участта на бедния му чичо.
Горкия Мануоринг! Едва ли е необходимо да ви казвам колко много ми липсва и как непрекъснато мисля за него. Още с пристигането си тук намерих отчаяно писмо от него, в което ми се оплаква от жена си и сестра си, и в което се вайка срещу жестокостта на съдбата. Казах на семейство Върнън, че писмото е от жена му, а когато му пиша, ще им казвам, че пиша до вас.
Завинаги ваша, С. В.
ПИСМО 6
Мисис Върнън до мистър дьо Корси