Тя се съгласила и останала много доволна от радушния прием, гостоприемството и вниманието на всички в къщата; за своя изненада установила, че добрите й братовчеди от семейство Бреретън са много свестни хора, и в крайна сметка, след като се убедила лично в незначителността на дохода и паричните им затруднения, се видяла принудена да покани вкъщи за цялата зима едно от момичетата в семейството. Поканата била за един човек, за шест месеца и с голяма вероятност гостенката да бъде сменена от друга, а когато трябвало да избере коя ще вземе, лейди Денъм проявила добрата страна на своя характер — пренебрегнала дъщерите на семейството и предпочела Клара, само една племенница — много по-безпомощна и в още по- тежко положение от останалите, защото трябвало да получава хляба си от едни бедняци и да се чувства в тежест на без друго затруднените си роднини; момиче, което по всички норми на обществото беше поставено толкова ниско, че при всичките си заложби и природни дадености очакваше да постигне положение, малко по-високо от това на една бавачка.
Така с нея бе дошла Клара — и по всичко личеше, че със своето благоразумие и достойнства си бе спечелила непоколебимото уважение и обич на лейди Денъм. Шестте месеца отдавна бяха изминали и никой не бе споменал нищо, дори една думичка, за промяна на положението й, нито пък за смяната й с някоя друга. Момичето се бе превърнало във всеобща любимка, всички усещаха върху себе си въздействието па доброто й отношение и на нейния мек и нежен нрав. Всяко предубеждение, което биха имали към нея някои хора, се бе стопило и изчезнало. Всички смятаха, че е човек, на когото можеш да имаш доверие, и че именно такава компаньонка бе нужна на лейди Денъм — да я напътства и посмекчи, да разшири обхвата на възгледите й и да поразтвори малко кесията на старата дама. Клара бе толкова мила, колкото и хубава, а след като се бе възползвала от техния сандитънски ветрец, хубостта й бе стигнала своето съвършенство.
ГЛАВА 4
— И кой е собственикът на този уютен дом? — попита Шарлот, когато на две мили от морето в една закътана от ветровете долина минаха покрай неголяма къща, защитена с дървета и хубава ограда; богатството и естествената красота на този вид къщи се състоеше в овошките, зеленчуковата градина и ширналите се надалеко морави.
— Изглежда така, сякаш не й липсва нищо от удобствата на Уилингдън.
— А, — каза мистър Паркър, — това е моят роден дом, къщата на дедите ми, тук сме били родени и отгледани и аз, и всичките ми братя и сестри, а и първите три от собствените ми деца също отраснаха в него. Мисис Паркър и аз живяхме тук допреди две години, докато завършат новата къща, в която живеем сега. Много се радвам, че някогашният ми дом ви харесва. Това е едно старо и достопочтено място, а и Хилър го поддържа в добро състояние. Видите ли, отстъпих го на човека, който обработва по-голямата част от земите ми. Той получи хубав дом, а аз — по-добро местоположение! След онзи хълм там ще стигнем в Сандитън — новия Сандитън, ще видите колко е красиво! Знаете ли, дедите ни все са гледали да строят в някоя дупка, и ето ни сега заклещени в това мъничко и тясно местенце, без въздух и простор, а пък е само на миля и три четвърти от най-величествената гледка към океана между южния нос и края на сушата, без да се възползва ни най-малко от това. Като стигнем Трафалгар Хаус ще видите, че не съм сбъркал със смяната на местоположението; между другото, щеше ми се да не съм кръстил дома си с името „Трафалгар” — сега „Ватерло” е много по-модерно. Е, Ватерло ще си остане за всеки случай, тъй като тази година ни дадоха известни надежди, че можем да предприемем строежа на неголям полукръг от сгради (и аз мисля, че ще го направим). Тогава ще го наречем Ватерло Кресънт — хем името ще подхожда на формата, а на това винаги трябва да се държи, хем пък ще привлича наематели. При добър сезон няма дори да можем да настаним всички желаещи.
— Тази къща винаги е била много удобна, — каза мистър Паркър и се извърна да я погледа през задния прозорец на каретата, а в погледа му се четеше обич и още нещо, което силно напомняше съжаление. — И такава хубава градина, просто прекрасна.
— Да, скъпи, но може да се каже, че поне нещо от градината си носим с нас, както и преди, тя ни дава всички необходими плодове и зеленчуци и така се ползваме с предимството да разполагаме с чудесна градина за домакинството без да сме принудени по цял ден да виждаме лехи пред очите си, или пък всяка есен да гледаме как зашиват растенията. Кой би могъл да търпи гледката на зелева леха през октомври?