— О, скъпа… да. Добре сме си така, с изобилие от плодове и зарзават, както винаги, а дори и да забравим да си поръчаме, винаги можем да си купим от Сандитън Хаус — градинарят с удоволствие ни снабдява с всичко необходимо. Не беше лошо място, децата имаше къде да потичат. А и през лятото е толкова сенчесто!
— Скъпи, само след няколко години и върху хълма ще израсне сянка колкото си искаш. Всички са смаяни от скоростта, с която расте моята градина. Дотогава можем да използваме брезентовия навес, от който вътре става много удобно, а за малката Мери винаги можеш да вземеш от „Уитбис” един чадър против слънце, или от „Джебс” боне с широка периферия. Що се отнася до момчетата, трябва да кажа, че предпочитам да тичат на слънце, отколкото на сянка. Убедена съм, че и ти ще се съгласиш с мене, скъпи, в желанието ми да видя момчетата колкото се може по-закалени.
— Така си е, дума да няма, ще купя един чадър за Мери и тя много ще се гордее с него. Колко важно ще го разнася насам-натам, и ще си представя, че е една малка жена. О, не се съмнявам ни най-малко, че сме много по-добре на новото място. До морето няма и миля, ако някой иска да се изкъпе. Но знаеш ли, — каза той с поглед, все още обърнат назад, — на човек му е приятно да види стар приятел и място, където е бил щастлив. Миналата зима семейство Хилър изобщо не е усетило бурите. Спомням си, че веднъж, след като бяхме изкарали кошмарна бурна нощ, срещнах мисис Хилър, и докато ние за малко да останем затрупани в собственото си легло, тя дори не разбрала, че вятърът бил по-различен от друг път.
— Да, да, възможно е. Ние имаме възможността да усетим цялото величие на бурята и при това да сме в много по-голяма безопасност, тъй като вятърът не среща по пътя си преграда, която да го затвори около къщата, той просто си беснее и после отминава, докато долу в онази канавка… Нищо не може да се разбере за вятъра под всичките онези дървета, и обитателите ще бъдат заварени съвсем неподготвени срещу някой от онези ураганни ветрове, които в долината правят много повече бели, отколкото на високото. Откритата местност никога не е пострадала и при най-страшната буря. Но, скъпи мой, като говорехме за зеленчуците… Ти каза, че ако случайно забравим, можеш веднага да вземеш всичко от градинаря на лейди Денъм, е, на мен пък ми се струва, че ще е по добре да си купуваме от друго място, и че старият Стрингър и синът му май са най-подходящите. Дадох му кураж да си направи магазинче, но се опасявам, че той не се справя много добре; наистина, за всяко нещо трябва време. Несъмнено той ще се справи, но засега всичко му идва в повече и затова трябва да му помагаме, както можем, а пък като ни потрябва нещо, а вероятността за това е голяма, тъй като все забравяме да си вземем едно или друго, ако си купуваме от него макар и в минимални количества, горкият стар Андрю няма да си загуби работата, над която се труди всеки ден; можем да си купуваме от Стрингърови дори по-голямата част от плодовете и зеленчуците. Нали ще е много добре, скъпи, това лесно може да се направи, пък и готвачката ще се зарадва. Да, така ще е много удобно, защото сега тя никак не е доволна от стареца и казва, че той все не й носи онова, което е поръчала. Ето че старата къща не се вижда вече. Какво казва брат ти, че си щял да я превърнеш в болница ли?
— О, мила моя Мери, той просто се шегува. Преструва се на сериозен, когато ме съветва да направя болница в къщата, преструва се и че и се подиграва на ремонтите ми. Нали знаеш, Сидни така си приказва. Винаги е казвал каквото му хрумне. В повечето семейства все има по някой като него и аз си мисля, че и мис Хейууд е от тези хора. Винаги има някой, който е облагодетелстван от природата с по-силен дух и повече дарби, затова и може да каже всичко. В нашето семейство това е Сидни, той е много умен младеж, и страшно умее да се харесва. Движи се прекалено много сред обществото и няма време да се задоми и да улегне, но вината за това си е негова. Вечно е в движение. Много ми се ще да дойде в Сандитън, бих искал да го запозная с вас. А и градът само ще спечели от неговото присъствие! Момък като Сидни, с неговия екипаж и осанка на модерен млад мъж, и вие, и аз, и Мери виждаме какво впечатление ще направи на всички. Много почтени семейства, грижовни майки и хубави щерки ще се стекат в Сандитън и ще видят, че напразно са предпочитали Ийстборн и Хейстингс за сметка на предубежденията си към нашия курорт.
Наближаваха църквата и старото селце Сандитън, разположено в подножието на хълма, които им предстоеше да изкачат, хълм, който бе покрит от всички страни с горите и пасбищата на Сандитън Хаус, и на чийто гол връх скоро щяха да се видят и новите сгради. Долината под него се разклоняваше и едно от разклоненията извиваше остро към морето, а многобройни потоци се стичаха към ниското, където в края па долината образуваха устието на буйна река. Там имаше още едно селище, съставено от някоя и друга рибарска къщурка.