Повечето от къщите в стария Сандитън бяха селски хижи, но вече се чувстваше полъха на новото време, както със задоволство отбеляза мистър Паркър пред Шарлот. Две-три от най-хубавите къщи бяха разхубавени с бели завески и надписи „квартири под наем”, по- нататък, в малкия зелен двор на стара фермерска къща се виждаха две жени в елегантни бели рокли, седнали с книги в ръце върху походни табуретки, а иззад ъгъла на хлебарницата от един прозорец на втория етаж долиташе звън на арфа.
Подобни гледки и звуци изпълваха мистър Паркър с блаженство. Не че имаше някакви лични мотиви да иска процъфтяването на самото селце, тъй като бе преценил, че е далече от морето и следователно не си струва да прави каквото и да било, но за него тези неща бяха скъпоценно доказателство за това, че мястото като цяло започва да става модно. Щом дори селото можеше да привлече летовници, хълмът щеше да се напълни с тях! Той предвкусваше успеха на следващия сезон. Миналата година по това време (края на юли) в селото нямаше нито един летовник! Не помнеше да е имало и през цялото лято тази година, ако се изключи едно семейство с деца, които бяха пристигнали от Лондон заради въздуха след прекарана магарешка кашлица, и майката не ги пускаше да припарят до брега да не би някое да цамбурне във водата.
— Цивилизация, истинска цивилизация! — извика мистър Паркър с наслада. — Виж, скъпа Мери, погледни към витрината на Уилям Хийли — велурени обуща и полуботи от нанкин! Кой би могъл да очаква, че ще види такова нещо при обущаря от стария Сандитън! Това е нещо съвсем ново и е станало само за един месец. Преди месец минахме оттук и не видяхме нито една велурена обувка. Страхотно! Е, мисля, че и аз съм допринесъл нещичко за всичко това. А сега към хълма, към нашия хълм на здравето!
По време на изкачването минаха покрай портите на имението Сандитън Хаус, а иззад върховете на дърветата можеше да се види и част от покрива на къщата. В този край на енорията това бе последната къща от миналото — малко по-нагоре започваше новото. Докато пресичаха билото, видяха Проспект Хаус, Белвю Котидж и Денъм Плейс. Шарлот ги разглеждаше развеселена и със спокойно любопитство, а мистър Паркър с нетърпение и желание да не види празна къща, но уви, на прозорците стояха множество обяви и на хълма почти не се виждаха хора; каретите бяха по-малко, пешеходците — също. Той си бе представял, че точно по това време на деня хората ще се прибират за обяд след оздравителната си разходка; все пак не бива да се забравя, че пясъкът и Терасата винаги са привличали хората, пък и може да е вече време за прилива — ами да, сигурно е стигнал до половината от височината си.
Той копнееше за пясъците и скалите дори в собствения си дом, а когато не беше вкъщи, копнееше за всичко наведнъж. Духът му видимо се приповдигна още при вида на морето и вече започваше да усеща как глезенът престава да го боли. Върху билото на хълма най- после видяха и Трафалгар Хаус — лека елегантна постройка, разположена сред малка морава с покълваща градинка наоколо, а стотина ярда по-нататък се виждаше издатината на стръмна и недотам величествена скала. От всички постройки наоколо, с изключение на редица хубави къщи, известни като Терасата, къщата на мистър Паркър бе най-близо до скалата, с просторно място за разходки отпред и с претенциите на местен Пал Мал. В тази редица от къщи се намираше най-добрият магазин за шапки, а също и библиотеката; хотелът и билярдната оставаха малко встрани, откъдето се слизаше към плажа и къпалните машини. Ето какво представляваше любимото място на модата и красотата!
Пътниците бяха стоварени благополучно в Трафалгар Хаус, леко извисена над Терасата, след което последва сцена на семейно щастие и радост между мама, тати и децата, а през това време Шарлот се настани в определената за нея стая и можеше да се развлича с гледката, която се откриваше от огромния венециански прозорец — пъстър пейзаж от недовършени сгради, развявано от вятъра пране, покриви на къщи и накрая морето — разлюляно в танц и слънчеви искрици, блеснали на свежия прозрачен въздух.
ГЛАВА 5
Когато се срещнаха преди обяда, мистър Паркър преглеждаше някакви писма.