Чърчхил
Е, мой мили Реджиналд, вече успях да видя това опасно създание и искам да ти го опиша, макар че се надявам да дойдеш скоро и сам да си съставиш мнение за нея. Наистина е необикновено красива. Както и да се поставят под съмнение съблазните на една вече не млада жена, трябва да заявя съвсем честно, че рядко съм виждала красавици като лейди Сюзан. Тя е изящна, руса, с прекрасни сиви очи и дълги черни мигли, и човек никога не би й дал повече от двайсет и пет години, макар че сигурно е поне с десет години по- стара. Макар че всички са ми казвали колко е красива, аз определено не бях склонна да се възхитя от хубостта й, и въпреки това трябва да призная, че в нея има необикновено съчетание от хармония, блясък и изящество. Тя се обърна към мен толкова открито, мило и едва ли не с обич, че както я виждах за първи път и ако не знаех колко ме мрази заради женитбата ми, щях веднага да я приема за своя искрена приятелка. Мисля, че често сме склонни да бъркаме добрите обноски с кокетство и очакваме зад нечия безочливост да се крие също такъв безсрамен нрав; аз поне бях подготвена да видя у лейди Сюзан точно такава прекомерна самонадеяност, но изражението на лицето й е неизменно мило, а гласът и държанието й неустоимо нежни. Съжалявам за всичко това, защото какво друго е то, ако не лъжа? За нещастие я познавам прекалено добре. Тя е умна и приятна, познава чудесно живота и с нея се разговаря леко; умее да се изразява добре и владее изразните средства до съвършенство, което според мен често използва, за да убеди някого, че черното е бяло. Без малко да й повярвам, че е горещо привързана към дъщеря си, макар че отдавна съм убедена тъкмо в обратното. Говори за нея с такава нежност и загриженост, толкова й е мъчно за пропуските в образованието на момичето — но бърза да ги представи като неизбежни, в следствие на редица обстоятелства, и трябваше да си припомня как нейно благородие е прекарвала в града всяка пролет, години наред, докато дъщеря й си оставаше в Стафордшир, поверена на слугите или на някоя гувернантка, не по-добра от тях; иначе бих повярвала на всичко, което й дойде на езика.
Можеш да си представиш какво е влиянието й върху благородния характер на мистър Върнън, щом като въздейства така на мен самата въпреки всичките ми резерви. Бих искала и аз като него да вярвам, че единствено от нея е зависело да предпочете Чърчхил пред Лангфорд, и че е трябвало да прекара там три месеца преди да разбере доколко начинът на живот на приятелите й не отговаря на нейното положение и чувства в момента, бих искала и аз да повярвам, че е почувствала нужда от уединение и си е тръгнала оттам заради скръбта по изгубения съпруг, към когото, между другото, държанието й съвсем не е било безукорно. Ала не мога да забравя колко време е стояла у Мануоринг, а и като си помисля колко много се различава техният начин на живот от нашия, с който е принудена да се примири сега, мога само да предположа, че макар и късно, лейди Сюзан е стигнала до извода, че трябва да поправи своята репутация и че е време да тръгне по пътя на благоприличието — единствено с това мога да си обясня заминаването й от онзи дом, в който според мен е била истински щастлива. Историята на твоя приятел мистър Смит не ще да е съвсем вярна, поне що се отнася до мисис Мануоринг — или поне е доста преувеличена, тъй като двете с лейди Сюзан си пишат редовно, а и едва ли е възможно двама мъже наведнъж да се оставят да бъдат мамени от нея.
Твоя сестра,
Катрин Върнън
ПИСМО 7
Лейди Сюзан до мисис Джонсън Чърчхил
Скъпа ми Алисия,
Много мило от ваша страна да проявите към Фредерика такова внимание, и аз съм ви дълбоко признателна, тъй като го приемам като белег на приятелските ви чувства към мен, но след като никога не съм се съмнявала в тях, далеч съм от мисълта, че е трябвало да правите подобна жертва. Тя е едно глупаво момиче и в нея няма нищо, което да си струва вниманието, затова не бих искала да съсипвате дори миг от своето скъпоценно време, като я каните на улица „Едуард” — още повече като се има предвид, че по този начин тя ще бъде откъсната часове наред от великото образователно дело, а аз държа тя да научи нещо поне докато е при мис Самърс. Бих искала да свири и пее с известна доза артистичност и самочувствие, тъй като е наследила моята сръчност, моята ръка и притежава нелош глас. Като дете така ме глезеха, че не ми се наложи да изучавам каквото и да било, затова и не умея да правя някои неща, които са толкова необходими за съвършенството на всяка красива жена. Не съм привърженичка на така модното сега разбиране, че едно момиче непременно трябва да владее няколко езика и да борави изкусно с четката и музикалните инструменти — за мен това е чиста загуба на време. Похвално е една жена да знае френски, немски и италиански, както и да пее и да рисува добре, ала всичко това едва ли би добавило към списъка й дори един влюбен мъж. В крайна сметка от решаващо значение са най- вече нейното изящество и обноски. Не искам да кажа, че Фредерика би могла да постигне нещо повече от изкуствено развити умения — в това отношение изобщо не храня някакви надежди — и едва ли ще я държа в училището достатъчно дълго, за да изучи свястно каквото и да е. Надявам се след година да я видя съпруга на сър Джеймс. Знаете какви са основанията ми за това, знаете и че са достатъчно сериозни, а и по всяка вероятност училището би се оказало доста мъчително за момиче с възможностите на Фредерика. Все пак ви моля междувременно да не я каните от съжаление към нея, тъй като не бих искала тя да се чувства добре в пансиона. Сигурна съм, че сър Джеймс ми е в кърпа вързан по всяко време и само с два реда ще го накарам да поднови предложението си. Затова ви моля да направите всичко възможно, той да не се привърже към друга жена, когато пристигне в града — канете го понякога у вас и му говорете за Фредерика, за да не вземе да я забрави.