— Това ще бъде наистина много щастливо стечение на обстоятелствата.
— А и мис Естер трябва да се омъжи за богаташ, наистина трябва да си намери богат съпруг. Ах, достойни за съжаление са онези млади дами, които нямат никаква зестра! — Тя помълча и след малко поде наново: — Но ако мис Естер си мисли, че ще ме убеди да ги поканя на гости в Сандитън Хаус, скоро ще разбере, че горчиво се лъже. Знаете ли, от миналата година насам нещата при мене доста се промениха. Сега вече при мене живее мис Клара, а това значително променя положението.
Тонът й беше толкова сериозен, че Шарлот веднага съзря дълбоката проницателност на старата дама и се подготви да отговори по- обстоятелствено, ала след малко лейди Денъм само добави:
— Никак не ми се ще моята къща да се напълни с хора като хотел. Няма да ми хареса, ако двете ми прислужници по цяла сутрин бършат прах из стаите, а сега всеки ден оправят само стаята на мис Клара и моята; ако имат много работа, те ще са сигурни в местата си и ще поискат по-високи надници.
Шарлот не беше подготвена за подобна забележка и дори й беше невъзможно да имитира някакво съчувствие, затова замълча. След малко лейди Денъм добави ликуващо:
— И освен това, скъпа, нима трябва да си препълня къщата само защото в Сандитън живеят с предубеждението, че всеки трябва да го направи? Ако някой иска да живее край морето, защо не си вземе квартира? Пълно е с празни къщи. Само на Терасата има най- малко три. Обявите им за даване под наем са се вторачили в нас и се виждат дори оттук, ето, номер 3, номер 4 и номер 8. За някои номер 8 — Корнър Хаус — може да се окаже прекалено голяма, по другите две са уютни малки къщички, съвсем подходящи за някой джентълмен и сестра му. И така, скъпа, следващия път, когато мис Естер ми се заоплаква от влагата в Денъм Парк и ми заразправя колко добре й се отразявали морските бани, ще я посъветвам да дойде и да си наеме за две седмици някоя от онези квартири; не смятате ли, че това ще е съвсем честно? Нали знаете, човек трябва да гледа преди всичко себе си.
Чувствата на Шарлот се разкъсваха между негодуванието и насмешката, но в крайна сметка негодуванието взе връх. Тя се опита по лицето й да не проличи нищо и учтиво си премълча. Все пак не би могла да издържи дълго така и без дори да се опитва да слуша, само усети, че лейди Денъм продължава на същата тема и в същия дух, а мислите на момичето бяха обзети от съвсем други неща: „Тя е толкова стисната! Не съм очаквала, че ще се окаже толкова лоша. Мистър Паркър се изказа прекалено ласкаво по неин адрес. Очевидно не си струва човек да се уповава на неговите преценки за нещата, защото доброто му сърце често го подвежда.
Значи, трябва да се осланям на собствената си преценка за всичко. А и заради отношенията помежду им той не е способен на обективност. Убедил я е да се включи заедно с него в някаква сделка, и тъй като и двамата са си поставили една и съща цел, той си е въобразил, че тя мисли като него по всички останали въпроси. Но тя е страшно, страшно стисната. Не виждам в нея нищо хубаво. Горката мис Бреретън! Лейди Денъм може да направи всеки да изглежда жалък в нейно присъствие. Не зная доколко бедният сър Едуард и сестра му са достойни за уважение по природа, но в случая те просто са длъжни да бъдат жалки в желанието си да й угодят. Аз също изглеждам жалка, дори само затова, че изобщо я слушам и дори си давам вид, че съм на същото мнение като нея. Винаги е така, когато богаташите са користолюбиви.”
ГЛАВА 8
Двете дами продължиха да се разхождат заедно, докато останалите най-после се върнаха отново при тях. На излизане от библиотеката с тях тръгнал и един от синовете на семейство Уитби, и сега той изтича до кабриолета на сър Едуард, за да остави в него пет тома, а сър Едуард се приближи към Шарлот и каза:
— Можете да отгатнете какво сме правили там. Сестра ми искаше да се посъветва с мен при избора на книги. Разполагаме с доста свободно време и затова четем много. А аз разбирам от романи. Презирам боклуците, които са обичайни за една пътуваща библиотека. Никога не ще чуете от мен и една дума в защита на онези наивни съчинения, нямащи нищо друго в себе си освен изложението на разни противоречиви принципи, които не могат да се съчетаят един с друг, или пък на някое банално четиво, в което се разказва как едно нещо се случва след друго и от което не може да се извлече нищо полезно. Напразно ги причисляваме към литературата, а в тях няма и нищо, което да ги отнесе към науката. Сигурно разбирате, че съм напълно убеден в това?