По всичко личеше, че Даяна е главата на семейството, главният инициатор и действащо лице. Прекарала бе цялата сутрин на крак по свои и хорски работи, и все още беше много по-чевръста от останалите. Сюзан бе успяла само да надзирава преместването от хотела и да пренесе собственоръчно две тежки кутии, а за Артър въздухът се бе оказал толкова студен, че просто бе изприпкал пъргаво от едната къща до другата и сега много се гордееше, че е успял да избяга от настинката и че се чувства толкова добре до собственоръчно запаления от него огън. Даяна, която се бе занимавала с прекалено прозаичните домакински въпроси, които не считаше за интересни, но която по собствените й думи не бе подвила крак в продължение на цели седем часа, все пак призна, че се чувства мъничко уморена. Но тя беше свършила толкова много работа, че умората нямаше никакво значение — беше търчала насам-натам и уреждала толкова проблеми, докато най- после успяла да открие за мисис Грифитс подходяща къща срещу цели осем гвинеи седмично. Освен това бе преговаряла на дълго и на широко с разни готвачки, прислужници, перачки и телячки за баня, че едва ли за мисис Грифитс щеше да остане сериозна работа след пристигането, освен да махне с ръка, да събере прислугата на едно място и да си избира ли, избира. Последното усилие, което бе турило венец на нейната кауза, се състоеше в написването на два-три реда, с които Даяна учтиво съобщаваше на мисис Грифитс за стореното — нямаше време да дава пространни сведения за трескавата дейност, която бе развила досега. Сега тя се топеше от удоволствие, докато започваше с първите трели на своята ода за огромната свършена работа по изпълнения дълг, с който никой не я бе натоварвал.
Докато сядаха, съпрузите Паркър и Шарлот успяха да зърнат още две пощенски карети да спират пред хотела й и тази радостна гледка им даде такъв простор за размисли! Артър и госпожиците също ги бяха мернали, или поне през прозорците бяха доловили, че в хотела наистина е пристигнал някой, но така и не бяха разбрали какъв е броят на новодошлите. Гостите гарантираха само за две взети под наем коли. Да не би пък да бяха дошли пансионерките от Камбъруел? Мистър Паркър беше сигурен, че е пристигнала още една група.
След като посноваха така между камината и прозорците, най-после всички се настаниха и Шарлот се случи да седне до Артър, който се беше наместил до огъня, а задоволството от това доста допринесе за учтивото му предложение да размени мястото си с нейното. Тя категорично отхвърли предложението му и си остана на стола, напълно удовлетворена от своето място, а след малко се дръпна леко назад, за да разгледа добре своя събеседник на светлината, идваща от прозорците. Докато го разглеждаше, усети как й става драго при вида на всеки сантиметър гръб и рамене, който се бе оказал в повече от онова, което си бе представяла предварително. Артър имаше масивна глава и тежка фигура, които обаче никак не му пречеха да бъбри непрекъснато, и след като другите четирима бяха заети единствено със самите себе си, той ни най- малко не съжали, че се бе случил да седи до хубава млада дама, към чието внимание предяви известни претенции с няколко банални учтивости. Брат му с удоволствие отбеляза трескавото желание на Артър да направи нещо, подтикнат от могъщия вълнуващ стимул в лицето на една нова позната.
Въздействието на собствената му младост и сила беше толкова властно, че той почувства необходимост да се извини заради запаления огън.
— В къщи нямаше да запалим огъня, ала въздухът край морето винаги е толкова влажен. От нищо не ме е страх така, както от влагата.
— Аз съм от онези щастливци, които дори не усещат дали въздухът е сух или влажен. В свежия въздух има нещо, от което се чувствам още по-силна и здрава.
— И на мене като на всички останали свежият въздух ми харесва, — отговори Артър, — доставя ми удоволствие да стоя до отворен прозорец в тихо време за беда, обаче, морският въздух не харесва мен — ревматизмът ми започва да се обажда. Вие нямате ревматизъм, предполагам?
— Разбира се, че не.
— Вие сте просто благословена. Но може би страдате от нерви?