Тази пледоария имаше успех — той взе маслото и се залови да го маже с такава плътност на слоя, каквато искаше тя, ала след като филийката беше готова и той я остави пред нея, Шарлот го забеляза да хвърля крадешком поглед към сестрите си, после с пълното съзнание за вина изгреба с ножа колкото се може повече масло и след като изчака те да отклонят погледи, грабна един огромен залък и го напъха в устата си заедно с маслото. Сладостните представи на мистър Артър за тежка болест определено не съвпадаха с тези на сестрите му — той не оставяше на никоя болест възможността да го направи инвалид и никак не се чувстваше така вдъхновен от тази идея. В това отношение беше доста прозаичен и твърде пристрастен към земните радости. Шарлот не можеше да не допусне мисълта, че бе предпочел този начин на живот единствено благодарение на собствения си мързел и че идеята за вечните болести му бе допаднала най- вече заради възможността да си стои на топличко и да си похапва добре.
Тя скоро установи, че в едно отношение Артър силно бе заприличал на тях.
— Какво! Нима смятате да изпиете две чаши силен чай за една вечер? Боже, какви нерви! Как ви завиждам… О, ако аз изпия само една дори, какво смятате, че ще стане с мене?
— Може би няма да мигнете цяла нощ, — отговори Шарлот в желанието си с тази величавост на собственото си предположение да избегне опитите му да се преструва на изумен.
— О, де да беше само това! — възкликна той. — Не, това ще ми подейства като отрова и само след пет минути ще вдърви цялата ми дясна половина. Звучи просто невероятно, но ми се е случвало толкова пъти, че не изпитвам вече никакви съмнения в това. Дясната ми половина ще се парализира за няколко часа!
— Е, това наистина звучи доста странно, — отговори хладно Шарлот, — но съм убедена, че може да се докаже съвсем простичко от хората, които са изучавали научно свойствата на зеления чай и въздействието му върху дясната половина на тялото. Такива хора познават най- добре всички възможни взаимодействия.
Малко след чая от хотела донесоха писмо за мис Даяна Паркър.
— От мисис Чарлз Дюпюи, — каза тя, — лично.
След като бе прочела едва няколко реда, тя гръмко възкликна:
— Невероятно! Наистина невероятно! И двете имат едно и също име — две мисис Грифитс наведнъж! Това е препоръчително писмо до мен, в което ми представят една дама от Камбъруел, която също се казва Грифитс.
След няколко реда обаче лицето й силно почервеня и тя добави силно смутена:
— Най-странното нещо, което ми се е случвало някога! Има и още една мис Лам! Млада дама с богата зестра от Западните колонии. Не може да е същата, такова съвпадение е просто невъзможно.
За да се успокои, тя прочете писмото на глас. То имаше за цел да представи приносителката, мисис Грифитс от Камбъруел и трите млади дами под нейно попечителство, на вниманието на мис Даяна Паркър. Мисис Грифитс не познавала никого в Сандитън и с нетърпение очаквала да срещне многоуважавани хора, затова мисис Чарлз Дюпюи се притекла на помощ на своята задочна приятелка, като й дала препоръчителното писмо, тъй като знаела колко щастлива ще се почувства мис Паркър при възможността да се окаже от полза. Главната тревога на мисис Грифитс се състояла в това дали ще успее да намери подходящ подслон за трите девойки под опеката си, тъй като младата богаташка от Западните колонии мис Лам имала твърде деликатно здраве.
— Колко странно! Просто забележително! Направо изключително! — докато накрая всички решиха, че е просто невъзможно очакваните две групи да се окажат всъщност една и съща група — в писмата се говореше за толкова различни хора, че въпросът бе решен положително. Не можеше да не са две групи. „Невъзможно”, та „невъзможно” се повтаряше трескаво из цялата стая. Беше станало някакво необяснимо съвпадение между имена и обстоятелства, и колкото и шокиращо да им се стори това от самото начало, в него нямаше нищо невероятно. В крайна сметка така и решиха.
Мис Даяна веднага се възползва от възможността да задоволи любопитството си — щяла да си сложи шала и веднага да се разтича, за да разбере каква е работата. Колкото и да беше уморена, тя на часа се застяга и веднага си предложи услугите да отиде в хотела и да разбере цялата истина.
ГЛАВА 11
Не, не ставало така — и то не само защото Паркърови се надпреварваха да заявят, че би било истинска катастрофа, ако се окаже, че семейството от Съри всъщност било групата от Камбъруел. Богаташите от Западните колонии и младите дами от пансиона бяха дошли с две карети под наем. Онази мисис Грифитс, за която приятелката й мисис Дарлинг бе писала, че отказвала да тръгне засега, защото нямала сили да издържи пътуването, се оказа другата мисис Грифитс, която (по сведения от съвсем различен източник), в същото това време бе твърдо решила да пътува и изобщо не се бе уплашила от възможните затруднения.