Всичко, което бе абсолютно несъвместимо в писмата на различните източници, можеше спокойно да си дойде на мястото, ако го обясним със суетата, глупостта и грубите грешки на мис Даяна Паркър, която се бе отдала с цялата си бдителност и съобразителност на това дело. По всичко личи, че близките й приятелки ще да са били не по-малко досадни от нея, и тази тема им дала повод за достатъчен брой писма, съобщения и бележки, които да им създадат усещането, че не са чак такива натрапници. Мис Даяна сигурно се е почувствала малко неудобно в началото, когато бе принудена да признае грешката си. Тя не можеше да не съобрази, че продължителното пътуване от Хампшир дотук се бе оказало съвсем безсмислено, а брат им от Сандитън бе горчиво разочарован, тъй като трябваше да плати и скъпия едноседмичен наем за къщата, а най- лошото от всичко беше, че сигурно е усетила ново за себе си чувство как другите ще я сметнат за не толкова умна и непогрешима, каквото бе мнението й за самата нея.
Всичко това обаче не я огорчи за дълго. В цялата тази история имаше толкова много срам и вина, че те трябваше да се поемат от всички участници и тя толкова бързо ги разпредели по дялове, съответно на мисис Дарлинг, мис Капър, Фани Нойс и съседката на мисис Чарлз Дюпюи, че за нея самата остана мъничко парченце, което едва ли заслужаваше и един-единствен упрек. Във всеки случай още на следващата сутрин човек можеше да я види как обикаля от квартира на квартира с мисис Грифитс под ръка, бодра и чевръста, както винаги.
Мисис Грифитс бе изтънчена дама с чудесно възпитание, която се издържаше от обучението на толкова много девойки и млади дами, че вечно се нуждаеше или от учители, които да усъвършенстват учебния процес, или пък от помещения за осъществяването на този процес. Под нейна опека бяха оставени и други момичета, освен онези три, които бяха дошли в Сандитън. От въпросните три обаче, а несъмнено и от всички останали, мис Лам безспорно беше най-важната и ценена пансионерка в съответствие с размера на своите доходи. Госпожицата беше седемнайсетгодишна и наполовина мулатка; бе крехка на вид и се чувстваше вечно премръзнала, имаше собствена прислужница и трябваше да отседне в най-хубавата стая на къщата, тъй като при всички начинания на мисис Грифитс мис Лам винаги бе заемала първото по значение място.
Другите момичета бяха някои си госпожици Бофор и не представляваха нищо по-особено от всички млади дами, които се срещат под път и над път или поне в две от всеки три семейства в кралството. Цветът на лицата им бе съвсем приличен, фигурите й достатъчно представителни, стойката й решително изправена, а погледът й уверен в себе си; бяха много невежи и с претенции за добро образование, а времето им бе разпределено между достойни за възхита занимания, както и между такива цели и напъни на хитростта и изобретателността, че успяваха да следват модата много по- успешно, отколкото позволяваха собствените им доходи. Те бяха от хората, които първи подемат всяка промяна в модата, а главната цел в живота и на двете беше да уловят някой мъж с по-високи доходи от своите собствени.
Мисис Грифитс бе предпочела малко уединено селце като Сандитън само заради мис Лам, и госпожици Бофор, макар и да предпочитаха всичко друго пред уединението и дребните мащаби, също трябваше да се задоволят с него заради огромните и неизбежни разходи, които бяха направили тази пролет за шест нови рокли, оказали се жизнено необходими за едно тридневно гостуване, или поне трябваше да се задоволяват със Сандитън, докато материалното им положение не се пооправеше. Те възнамеряваха да не харчат в Сандитън за нищо друго освен за арфа под наем за едната и малко рисувателна хартия за другата, още повече, че вече разполагаха с множество дрънкулки и тоалети; бяха много елегантни и живееха твърде уединено, като едната се тешеше с мисълта, че всички, които чуят арфата, ще я хвалят и превъзнасят, а по-малката, мис Летиция, смяташе да заинтригува и да изуми всеки, който минава покрай нейния статив. Двете дружно пък се уповаваха на самочувствието, че в едно такова селце ще бъдат най-модните дами. В нашия случай запознанството на мисис Грифитс с мис Даяна Паркър автоматично ги въвличаше в средата на семейство Денъм и семейството от Трафалгар Хаус, така че госпожици Бофор скоро се почувстваха напълно честити от „кръга, сред който се движеха в Сандитън”, ако трябва да използваме най- точната фраза, защото в днешно време всеки трябва да се „движи в някакъв кръг”, което пък наложи модата на кръговото движение и с това се обяснява фактът, че на сума ти народ почва да му се вие свят, а от това погрешните стъпки и падания са просто неизбежни.