Освен жестът на внимание към Паркърови лейди Денъм си имаше свои причини да се отбие у мисис Грифитс. В лицето на мис Лам бе видяла точно онази млада, болнава и богата девойка, която търсеше под благовидния предлог, че иска да се запознае с нея единствено заради доброто на сър Едуард и млечните си магарици. Все още не е ясно какво е имала предвид с това „заради сър Едуард”, но по въпроса за магарешкото мляко скоро се разбра, че сметките й са напълно погрешни. Мисис Грифитс не допускаше никакви съмнения в доброто здраве на мис Лам и следователно не можеше да става и дума за някаква болест, която можеше да бъде облекчена единствено с помощта на магарешко мляко. Мис Лам била поверена на грижите на най- опитния лекар, чиито предписания били закон за тях, и с изключение на някакви тонизиращи хапове, които произвеждал един неин братовчед, мисис Грифитс не си позволяваше да се отклони от стриктните нареждания, написани върху едно листче с инструкции от доктора.
Мис Даяна Паркър имаше удоволствието да настани новите си приятелки в ъгловата къща на Терасата, и като се има предвид, че през прозорците на любимата им дневна се виждаха всички гости на Сандитън, нямаше никакво значение какво става пред хотела, който се намираше от другата страна на къщата — е, и това ако не удовлетворяваше мечтата за уединение на госпожици Бофор! Така още преди едната да се бе заела както следва с арфата, а другата — с хартията, под предлог, че трябва да спуснат щорите, да вдигнат щорите, да подредят цветята в някое гърне на балкона или пък да погледат нищото, което се виждаше през един телескоп, двете непрекъснато се разхождаха пред френските прозорци на горния етаж, привлякоха множество погледи и се вторачиха във всеки, който се бе вторачил в тях.
В едно такова селце всяка новост беше голямо събитие, и мис Бофор, на която никой в Бат не би хвърлил и един поглед, в Сандитън не можеше да остане незабелязана и дори Артър Паркър, макар и недотам разположен след изтощителните си физически натоварвания, всеки път напускаше Терасата покрай Корнър Хаус, за да отиде в къщата на брат си, единствено с целта да зърне някоя от госпожиците, макар че така пътят се удължаваше с цяла миля и дори се изкачваше две стъпки нагоре по хълма.
ГЛАВА 12
Изминаха вече десет дни от пристигането на Шарлот, а тя все още не бе ходила в Сандитън Хаус, тъй като всеки опит да стигнат дотам бе осуетяван от срещата им с лейди Денъм някъде другаде. Сега обаче това посещение бе твърдо решено, при това в ранен час, за да не би пак нещо друго да излезе на преден план и да попречи на важната дама да им отдаде цялото си внимание, а на Шарлот — да получи допълнителна възможност за развлечение.
— Ако ти е удобно да го вместиш някъде в ангажиментите си, скъпа, — каза мистър Паркър, който изобщо не възнамеряваше да тръгне с тях, — мисля, че ще е уместно да подхвърлиш две думи за положението на горката Мълин и да разбереш какво мисли лейди Денъм по нейния въпрос. Хич не си падам по истории, с които трябва да разнежа нечия благотворителност. Това ми прилича на допълнителен данък, но въпреки всичко семейство Мълин са изпаднали в голяма беда и аз почти обещах на горката женица да направя нещо за нея, затова колкото по-скоро, толкова по-добре ще е да се възползваме от случая и ако името на лейди Денъм стои в началото на благотворителната подписка, това може да осигури успех на начинанието. Няма да ти е неприятно да отвориш дума за това, нали, Мери?
— Ще направя всичко, което поискаш, — отговори жена му, — но знаеш, че ти самият ще можеш да свършиш тази работа много по- добре. Дори не знам точно какво да кажа.
— Скъпа моя Мери, — извика той, — невъзможно е точно ти да не знаеш какво да кажеш. Какво по-просто от това! Трябва само да разкажеш за тежкото положение на семейството, за искрената им молба за помощ и за огромното ми желание да съдействам за една благотворителна подписка, с която ще им помогнем, ако, разбира се, получим и подкрепата на лейди Денъм.
— Ами да, наистина няма нищо по-лесно от това, — възкликна на свой ред мис Даяна Паркър, която пристигна точно в този момент. — Всичко това може да се каже и да се направи за много по-малко време, отколкото е нужно за този разговор сега. А, тъкмо става дума за подписки, мисля, че пред лейди Денъм ще трябва да споменеш нещичко и за един друг печален случай, който ми бе изложен в много трогателна светлина. Става дума за бедна женица от Уорчестър, за която се застъпват едни мои много близки приятели и аз се нагърбих със задачата да събера за нея каквото мога. Само ако разкажеш на лейди Денъм за нейното положение, старата дама ще даде всичко, което й поискаш, ама трябва да я атакуваш по слабото място, защото си мисля, че е от онези хора, които щом ги склониш веднъж да си развържат кесията, с готовност ще дадат и десет лири, а не само пет. Та ако я завариш в настроение да прояви щедрост, можеш да й кажеш две думи и за този случай, като я накараш да се трогне. Аз, на твое място, ще кажа дори и нещо, което ще й допадне като мехлем на рана — ще й предложа да създадем благотворителен комитет в Бъртън на река Трент. А, и освен това, трябва да споменеш и за семейството на онзи сиромах от Йорк, дето закъса с изплащането на акцизите, и макар че увеличихме сумата за пускането му под гаранция, ако можеш да изкопчиш дори и една гвинея от нея, пак ще свърши работа.