Ето какви напътствия и предупреждения отправяше мис Уотсън към неопитната си сестра, докато двете шляпаха в калта на път за градчето:
— Сигурно ще бъде голям бал и едва ли ще ти липсват партньори, тъй като ще дойдат и много офицери. Ще видиш с какво удоволствие ще ти помогне камериерката на мисис Едуардс, и ако се притесниш нещо за тоалета си, спокойно можеш да се обърнеш за съвет към госпожата, тя е жена с вкус. Ще стоите до късно, толкова, колкото ви душа иска, ако мистър Едуардс не загуби на карти, но ако не спечели, ще бърза да се приберете; тогава поне ще имаш удоволствието да хапнеш една чудесна супа. Надявам се да изглеждаш добре и нищо чудно да се окажеш едно от най-красивите момичета в залата, а и човек само може да спечели от това, че е нов за дадено общество. Може да те забележи и самият Томас Масгрейв, но мене ако слушаш, не бива да му даваш надежди. Обикновено се върти около всяко ново момиче, но е само един флиртаджия и никога не стига до по-сериозни отношения.
— Струва ми се, че и преди си ми говорила за него, — каза Ема. — Кой е той?
— Млад мъж с доста добро състояние, не е зависим от никого, доста симпатичен е и веднага става всеобщ любимец навсякъде, където се покаже. Повечето от момичетата тук са си изгубили ума по него, ако не сега, то все някога е имало момент, когато са били влюбени в мистър Масгрейв. Мисля, че съм единствената останала с неразбито сърце, макар че бях първата, към която той се насочи, веднага след като пристигна в околността преди шест години, а и май на мене е обърнал най- голямо внимание. Хората говорят, че оттогава насам не е харесвал така никое друго момиче, макар че към всяко си има специален подход.
— И как стана така, че единствено твоето сърце остана ненаранено? — попита Ема с усмивка.
— Имаше си причина, — отговори мис Уотсън и поруменя. — Хората тук никога не са се отнасяли добре с мен, Ема, и се надявам ти да имаш повече късмет в това отношение.
— Извинявай, мила ми сестричке, ако без да искам съм те обидила.
— Когато Томас Масгрейв се появи, — продължи мис Уотсън, която сякаш не чу какво каза сестра й, — аз бях много влюбена в един младеж на име Първис, един от приятелите на Робърт, който прекарваше много време у нас. Всички смятаха, че един ден ще се омъжа за него.
След тези думи тя въздъхна и от уважение Ема замълча, но след малко сестра й продължи:
— Съвсем естествено е да попиташ защо това така и не стана и защо той се ожени за друга, а аз съм все още госпожица. Трябва да питаш него, а не мен, по- скоро трябва да попиташ Пенелопа. Да, Ема, Пенелопа стоеше на дъното на тази история. Тя смята, че при
търсенето на съпруг всички начини са оправдани, и докато аз й се доверявах, тя го настрои срещу мене с намерението да се омъжи за него. Накрая всичко свърши с това, че той престана да идва вкъщи и не след дълго се ожени за друга жена. Пенелопа може да ти обясни защо е постъпила така, но аз гледам на поведението й като на долно предателство. Това съсипа моето щастие и аз никога няма да обичам така, както обичах Първис. Дори не смятам, че е прилично да споменавам името на Томас Масгрейв редом с неговото в един и същи ден.
— Това, което казваш за Пенелопа, ме смайва, — каза Ема. — Как може една сестра да постъпи така? Как е възможно две сестри да бъдат съперници и едната да предаде другата? Страхувам се дори да се запозная с нея… Надявам се все пак да не е било точно така. Просто така ти се е сторило и…
— Не познаваш Пенелопа. Тя не би се спряла пред нищо, само и само да се омъжи. Самата Пенелопа ще си признае това. Предупреждавам те да не й се доверяваш за нищо; тя има и своите добри страни, разбира се, но човек не може да й има доверие. Пенелопа няма чувство за чест и никакви скрупули, ако това не й е изгодно. От все сърце й пожелавам да си намери изгодна партия. Мога да заявя, че предпочитам по- скоро не аз, а тя се омъжи добре.
— Не ти, а тя! Да, като че ли те разбирам. Човек като тебе, с наранено сърце, едва ли може да мисли за женитба.
— Така е наистина, но знаеш, че трябва да се омъжим. Аз самата бих се оправила в живота и без да се омъжвам — стигат ми една-две приятелки, по някой и друг бал от време на време, и ако може, да остана завинаги млада, ала баща ни не може да ни осигури, а не би било никак приятно да остарееш беден и всички да ти се присмиват. Вярно е, че изпуснах Първис, ала колцина се женят за своята първа любов? Не бих отхвърлила предложението на някой друг, само защото не е Първис, но това не означава, че ще мога някога да простя на Пенелопа.