— Изглежда е човек с пленителни обноски! — каза Ема. — Ще видим доколко неустоим е неговият чар, както впрочем и моят. Предполагам, че ще го позная веднага щом влезем в залата, не може да не му проличи по лицето колко е обаятелен.
— Аз пък ти казвам, че няма да го съзреш в балната зала, защото семейство Едуардс отиват доста рано, за да заемат хубави места около камината, а той обикновено пристига по-късно. Ако пък дойдат и семейство Осбърн, той ги чака в коридора и влиза заедно с тях. Бих искала да те погледам отнякъде, Ема. Ако баща ми беше малко по- добре, просто щях да се загърна в шала си и веднага след чая да помоля Джеймс да ме откара. Можех да дойда при тебе още преди започването на танците.
— Какво! Да дойдеш толкова късно с двуколката!
— И окото ми няма да мигне. Ами да, нали ти казах, че си прекалено изтънчена, самата ти току-що го доказа.
Ема помълча и след малко се обади:
— Бих искала на този бал да отидеш ти, Елизабет, а не аз. Ти би се забавлявала много повече от мене. Никой тук не ме познава, а и аз познавам само семейство Едуардс, затова и едва ли ще прекарам добре. Но пък е съвсем сигурно, че сред толкова много познати ти ще се позабавляваш чудесно. Не е късно да се сменим. Няма да е трудно да се извиним пред семейство Едуардс, които ще ти се зарадват много повече, отколкото на мене, а и на мен самата ще ми е по-приятно да се върна у дома при баща ни, а и няма да ме е страх да се върна вкъщи с този кротък престарял кон. Ще намеря начин да ти изпратя дрехите.
— Мила Ема, — възкликна разпалено Елизабет, — мислиш ли, че бих направила такова нещо? За нищо на света! Но никога няма да забравя добрината ти, че изобщо ми предлагаш това. Наистина имаш милостиво сърце, никога не съм срещала нещо подобно! Действително искаш да се откажеш от бала, за да отида аз? Повярвай, Ема, съвсем не съм такава егоистка, каквато изглеждам. Не, макар и да съм с девет години по-голяма от тебе, в никакъв случай не бих искала да ти попреча да се появиш в обществото. Ти си много хубава и ще бъде жестоко да те лишим от възможността да си подредиш живота, възможност, каквато е имала всяка от нас. Не, Ема, ако някой застане на пътя ти през този сезон, това няма да бъда аз. Сигурна съм, че на деветнайсетгодишна възраст никога не бих простила на някого, който ще ми попречи да отида на бал.
Ема изрази благодарността си и за известно време и двете продължиха да крачат в мълчание. След малко Елизабет каза:
— Сигурно ще обърнеш внимание с кого танцува Мери Едуардс.
— Ще се опитам да запомня кавалерите й, но сама разбираш, че никого не познавам.
— Трябва само да видиш дали ще танцува с капитан Хънтър повече от един танц, имам известни опасения в това отношение. Майка й и баща й не харесват много-много офицерите, но знаеш ли, ако тя ги харесва, това ще означава, че с бедния Сам просто е свършено. А и обещах да му пиша с кого е танцувала.
— Да не би Сам да е влюбен в мис Едуардс?
— И това ли не знаеш?
— Откъде мога да го знам? Как мога в Шропшир да разбера какво става в Съри? Не е много вероятно обстоятелства от толкова интимен характер да си пробият път в оскъдната размяна на писма между вас и мен през последните четиринайсет години.
— Чудно ми е, че не съм споменала за това в писмата си, а и бях толкова заета с баща ни и с голямото пране след като ти се върна, че не съм имала време да си поговоря с теб на спокойствие. Но аз наистина бях останала с впечатление, че знаеш. Вече две години Сам е много влюбен в нея и страшно му тежи, че не може да се откъсне от работата си и да дойде на някой от нашите балове. Мистър Къртис не го пуска често, а и сега доста хора в Гилдфорд боледуват…
— Смяташ ли, че мис Едуардс е благосклонна към него?
— Страхувам се, че не. Знаеш, че тя е единствено дете в семейството и че ще получи не по- малко от десет хиляди лири зестра.
Семейство Уотсън
— Но тя би могла да харесва брат ни!
— О, не… Семейство Едуардс се прицелват много по-нависоко. Родителите й никога не биха се съгласили с подобен брак. Сам е само един хирург, нали разбираш. Понякога ми се струва, че и тя го харесва, но Мери Едуардс е страшно горделива и сдържана и не винаги разбирам към какво точно се стреми.
— Струва ми се, че ще е много жалко да бъде насърчаван в надеждите си, докато двамата не се разберат помежду си.
— Един млад мъж не може да не си мисли за някое момиче, — каза Елизабет, — но защо пък да не му провърви като на Робърт, който се ожени за добра съпруга и за шест хиляди лири?