— Ами да, доста хора го харесват. Но ние не сме много близки.
— Той е богат, нали?
— Мисля, че получава около осемстотин-деветстотин лири в година. Получил е това наследство още докато е бил много млад и според баща ми и майка ми това доста го е разглезило. Те не го обичат много — много.
Празната зала изглеждаше неприветлива, а малката групичка престорено скромни дами в единия й край стана съвсем невзрачна сред обнадеждващия шум от пристигането на други карети, влизането на достолепни придружителки на девойки за бала и върволица от издокарани момичета, след които вървеше по някой и друг колеблив джентълмен, който в страха си да отиде веднага при любимото момиче предпочиташе да намери избавление в стаята за игра на карти. От групата на непрекъснато прииждащите офицери се откъсна един с решителен вид и се отправи към мис Едуардс, като най-напред отривисто се представи на младата дама до нея:
— Казвам се капитан Хънтър, — и Ема, която в този миг не можеше да не погледне към мис Едуардс, забеляза колко се смути тя, макар смущението да бе примесено с удоволствие, след което чу как двамата се уговориха за първите два танца, и си помисли, че брат й няма никакви шансове.
Междувременно Ема не оставаше незабелязана и доста хора й се възхищаваха — едно ново за всички присъстващи лице не можеше да се пренебрегне току-така; името й се разнасяше с шепот от една групичка на друга и веднага, след като оркестърът засвири любима на всички мелодия, господата бяха призовани да изпълнят дълга си, а струпаните в средата на залата хора да се отдръпнат, Ема беше поканена от един офицер, събрат по служба на капитана, с когото Хънтър току-що я бе запознал. Кавалерът й бе малко по-висок от среден ръст, добре сложен и със здрав вид на бликащ от енергия човек. Самата Ема беше доста мургава, ала лицето й бе чисто, гладко и със свежа прозрачна кожа, а живият й поглед, нежна усмивка и дружелюбно изражение придаваха привлекателност на нейната хубост, която прерастваше в красота, след като човек имаше възможността да я опознае. Вечерта за нея започваше добре, тъй като нямаше причини да не харесва кавалера си, а и тя се чувстваше съвсем в хармония с многократно повтаряните от всички думи, че балът е наистина е чудесен.
Първите два танца още не бяха свършили, когато най-после се чу шум от закъсняла карета и това привлече вниманието на всички присъстващи, сред които се разнесе висок шепот: „Това са семейство Осбърн, пристигат семейство Осбърн!” Малко по-късно отвън се чу шум от необичайна суетня, всички застанаха нащрек и най- после на вратата се появиха най- важните гости, предшествани от поласкания стопанин на страноприемницата в стремежа си да отвори пред тях без друго вечно отварящата се врата. Групата се състоеше от лейди Осборн, синът й — лорд Осборн, и дъщерята мис Осборн, придружени от приятелката на госпожицата мис Кар, бившият възпитател на лорда и понастоящем свещеник в енорията на замъка мистър Хауърд, сестра му мисис Блейк, която след овдовяването си живееше при него, синът й — десетгодишно хлапе, и накрая мистър Масгрейв, който по всяка вероятност се бе затворил в стаята си и с горчиво нетърпение се бе вслушвал в долитащата до него музика през последния половин час. Тържествената процесия спря непосредствено до Ема, след като благосклонно бе приела поздравленията на някой от своите познати, и момичето чу лейди Осборн да казва, че дошли така необичайно рано заради нетърпението на момчето — невръстния син на мисис Блейк, който бил необичайно пристрастен към танците. Ема ги изгледа, докато минаваха покрай нея, и вниманието й бе насочено най-вече към мистър Масгрейв, който беше доста красив и изтънчен младеж. От дамите в групата най-красива беше определено лейди Осборн, която, макар и да гонеше петдесетте, блестеше с цялото достойнство на своето положение.
Лорд Осборн беше млад мъж с хубава външност, но във вида му имаше толкова хлад, пренебрежение и дори несръчност, че той просто изглеждаше не на място в балната зала. Лордът бе дошъл всъщност единствено заради всеобщото желание да зарадва с присъствието си местното общество, тъй като по принцип не обичаше да танцува и да се забавлява в компанията на дами. Мистър Хауърд пък беше приятен мъж на тридесетина години.
Ема така и не разбра как след първите два танца се бе озовала сред Осбърнови и вниманието й веднага бе привлечено от красивото и оживено личице на момчето, което стоеше до майка си и я питаше кога ли започне следващият танц.
— Не бихте се учудвали на нетърпението на Чарлс, — обърна се към събеседницата си мисис Блейк — жизнерадостна и приятна дребна жена на трийсет и пет-шест години, — ако знаехте коя е неговата партньорка. Мис Осбърн бе така любезна да му обещае първите два танца.