— И как стана така, че сме лишени от удоволствието да видим тази вечер и сестрите ви? Така сме свикнали с благосклонното им отношение към нашите събирания, че просто не знаем на какво да отдадем тяхното пренебрежение.
— Вкъщи е само най- голямата ми сестра, а и тя не можеше да остави баща ни самичък.
— Само мис Уотсън си е у дома! Това много ме учудва! Струва ми се, че само преди няколко дни видях в града и трите ви сестри. Страхувам се обаче, че напоследък не съм се държал като достоен съсед, където и да отида, все се оплакват, че съм пренебрегвал хората, и ще ви призная, че наистина се срамувам, задето толкова време не съм се отбивал в Стантън. Сега обаче ще гледам да изкупя миналите си грехове в това отношение.
Хладният реверанс на Ема го смая и в това той не откри нищо от насърчителната топлота, с която се отнасяха към него сестрите — мистър Масгрейв дори осъзна присъствието на едно съвсем ново за себе си усещане, а именно съмнение в собствения си чар и дори желание да му бъде обърнато повече внимание. Танците отново бяха започнали, мис Кар изгаряше от нетърпение да чуе официалното обявяване и всички бяха приканени да станат. Любопитството на мистър Масгрейв скоро бе удовлетворено, когато видя как мистър Хауърд се приближи към Ема и я помоли да му подаде ръката си. „И това ще ми свърши работа”, забеляза лорд Осбърн, когато мистър Масгрейв му съобщи новината. На свой ред мистър Масгрейв беше непрекъснато от дясната страна на мистър Хауърд за тези два танца, и удоволствието й от танцуването с мистър Хауърд бе помрачено единствено от това, че при всяко обръщане трябваше да вижда и Томас Масгрейв. Мистър Хауърд й харесваше и тя го намираше за толкова симпатичен, колкото изглеждаше на външен вид; дори и по най-баналните въпроси той умееше да изрази мнението си толкова умно и естествено, че наистина си струваше да го слуша човек, и тя можеше само да съжалява, че не бе успял да предаде чудесните си обноски на своя ученик.
Тези два танца й се видяха много кратки и дори кавалерът авторитетно заяви същото. Накрая семейство Осбърн и цялата им свита се наканиха да си вървят.
— Най- после си тръгваме, — каза негова светлост на Том. — И докога смятате да останете на това кошмарно място, до изгрев слънце, може би?
— Опазил ме бог! Всичко това ми дойде до гуша, милорд. Можете да бъдете сигурен, че изобщо няма да се върна тук, след като ме удостоят с честта да изпратя лейди Осбърн до каретата й. Ще се оттегля колкото се може по-незабелязано в най-отдалеченото кътче на сградата, ще си поръчам цяла бъчва стриди и ще прекарам наистина чудесно.
— Отбийте се в Замъка да ме видите и да ми кажете как изглежда тя на дневна светлина.
Ема и мисис Блейк се разделиха като стари познати, а Чарлз й каза „довиждане” и стисна ръката й поне десетина пъти, от страна на мис Осбърн и мис Кар пък получи нещо подобно на реверанс, направен мимоходом, и дори лейди Осбърн я изгледа благосклонно; негова светлост се върна за малко, след като другите бяха вече излезли, и кой знае защо я помоли „да го извини”, след което погледна към стола до прозореца зад нея, за да потърси ръкавиците си, които съвсем явно стискаше в ръка.
Том Масгрейв повече не се видя и можем да предположим, че успешно бе осъществил намеренията си да се утеши със своята бъчвичка миди в горчива самота, а кой знае, може би бе отишъл да помогне на стопанката, която приготвяше в мазето пресен негус за щастливите танцьори горе?
Въпреки желанието си на Ема започваше да й липсва компанията, сред която бе стояла досега, и която, макар и в някой отношения по доста неприятен начин, я бе предпочела пред останалите дами. Може би затова следващите два танца, с които свършваше балът, й се видяха доста скучни в сравнение с предишните. На мистър Едуардс му бе провървяло на карти и тяхната група остана една от последните в залата.
— Ето ни пак тук, — каза Ема със съжаление, когато влезе в трапезарията и видя приготвената за вечеря маса, докато прислужницата палеше свещите. — Скъпа мис Едуардс, колко бързо свърши всичко! Бих искала да го преживея отново.
Всички побързаха любезно да изразят удоволствието си от това, че балът толкова й е харесал, а мистър Едуардс с характерния си разпален маниер се зае да превъзнася многолюдието, блясъка и настроението на току-що отминалото събитие, въпреки че едва ли бе забелязал всичко това, тъй като през цялото време не бе излизал от стаята за карти и си бе сменил мястото само веднъж, затова пък бе спечелил четири робера от пет възможни и следователно всичко останало беше прекрасно. Дъщеря му реши да се възползва от благодатното му настроение и по време на супата, която им дойде съвсем добре, спокойно си позволи да направи някои забележки и да си припомни това-онова от случилото се по време на бала.