— И как се получи така, че не успя да танцуваш с никой от двамата господа Томлисън, Мери? — попита майка й.
— Ами всеки път, когато идваха да ме поканят, аз бях вече ангажирана.
— Мислех, че ще танцуваш последната двойка с мистър Джеймс, мисис Томлисън тъкмо ми казваше, че е отишъл да те покани, а и две минути преди това те бях чула да казваш, че не си ангажирана.
— Да, но… получи се недоразумение, не бях разбрала… Всъщност и аз не знаех, че съм поканена… Мислех, че става дума са по-следващата двойка танци в случай, че останем толкова късно, но капитан Хънтър ме увери, че е ставало дума именно за тези два.
— И така ти танцува последните два танца с капитан Хънтър, нали? — попита баща й. — А с кого танцува първите два?
— С капитан Хънтър, — името бе повторено с тон на примирение.
— Хм! Ами че ти май все с него си танцувала. Танцува ли с някой друг?
— С мистър Нортън и мистър Стайлс.
— И кои са те?
— Мистър Нортън е братовчед на капитан Хънтър.
— А мистър Стайлс?
— Един негов приятел.
— И всички от един и същ полк, — добави мисис Едуардс. — През цялата вечер Мери беше обградена от червени мундири. Признавам, че много повече би ми допаднало, ако беше танцувала с някой от нашите стари съседи.
— Така е, не бива да пренебрегваме старите си съседи. Но какво да правят младите дами, щом като тези военни са най-чевръстите момчета в залата?
— Мисля, че едва ли е трябвало да уговарят всичките си танци предварително, мистър Едуардс.
— Ами може би да, така е, но не съм забравил, скъпа, че и ние с тебе правехме същото.
Мисис Едуардс не отговори и Мери облекчено си пое дъх. Разговорът премина в приятно бъбрене и добродушни закачки, а накрая Ема се качи в стаята си в прекрасно състояние на духа и мисли, преизпълнени с всички Осбърн, Блейк и Хауърд.
Следващото утро им доведе цял куп гости. Един от местните обичаи беше съседите да се отбиват у семейство Едуардс на сутринта след всеки бал, а сега имаха и повод да задоволят естественото си любопитство и да се запознаят с Ема, тъй като всеки искаше да види момичето, което лорд Осбърн толкова е харесал предишната вечер.
Много погледи я изучаваха внимателно, при това с различна степен на одобрение. Някои не виждаха в нея недостатъци, други — красота. За някои мургавата й кожа бе просто отрицание на идеала за съвършенство, други пък намираха, че изобщо не може да се сравнява с Елизабет Уотсън от преди десет години. Утрото премина спокойно в обсъждане достойнствата на бала и тази тема бе последователно повтаряна от гост на гост, когато Ема с изненада установи, че е станало два часа и че все още не е чула шума от пристигането на бащината си двуколка. След това откритие отиде на два пъти до прозореца да погледне към улицата и тъкмо се канеше да позвъни и да разпита прислугата, когато почувства внезапно облекчение при лекия шум от спираща пред вратата кола. Тя отново пристъпи към прозореца, ала вместо удобната, макар и грозновата двуколка на собственото си семейство, видя изящен кабриолет.
След малко съобщиха за пристигането на мистър Масгрейв и това даде повод на мисис Едуардс да се потруди върху най-студеното изражение на лицето си. Той ни най-малко не се смути от вледеняващия й вид, с подкупваща непринуденост поднесе почитанията си на всяка от дамите и после се обърна към мис Ема, за да й подаде една бележка, която имал честта да предаде по молба на сестра й, и придружи жеста си със забележката, че би могъл и устно да даде необходимите обяснения.
Бележката, която Ема започна да чете доста преди мисис Едуардс да я помоли да не се притеснява от излишни официалности и да види какво пише в нея, съдържаше няколко реда, с които Елизабет й съобщаваше, че благодарение необичайно подобрилото се състояние на баща им, той внезапно решил да направи официално посещение още същия ден, и че тъй като пътят му минавал доста далече от градчето, тя нямало да има възможността да се върне чак до другата сутрин, освен ако семейство Едуардс не я изпратят с тяхната карета, а това едва ли можеше да се очаква, но може би щеше да се намери някой, който случайно да отива към Стантън или пък ако няма нищо против, да се върне пеша.
Едва бе успяла да хвърли поглед върху цялото съдържание на писмото, когато усети, че трябва да изслуша и по-нататъшните обяснения на Том Масгрейв.