— Преди десет минути получих тази бележка лично от прекрасните ръце на мис Уотсън, — казваше той, — срещнах я в селцето Стантън, накъдето моята щастлива звезда ме бе посъветвала да обърна конете. Точно в този момент тя търсеше някой, когото да натовари с тази задача, и аз имах щастието да я уверя, че едва ли би намерила друг, който да изпълни поръчението по-бързо и с по- голяма охота от мен. Не забравяйте, че не говоря за наличието и на по-особен интерес от моя страна. Като награда се надявам на удоволствието да ви закарам в Стантън с кабриолета си. Макар че това не е написано в бележката, предполагам, че сестра ви би наредила същото.
Ема се почувства притеснена. Предложението никак не й допадна, тъй като не искаше да установява по-близки отношения с човека, който й предоставяше тази възможност; въпреки това никак не й се щеше и да се натрапва на семейство Едуардс, а и бе обзета от желание да се прибере у дома и изобщо не се сещаше как да отклони предложението му. Мисис Едуардс мълчеше, може би защото не бе разбрала за какво става дума или пък искаше да види какви са предпочитанията на младата дама. Ема му благодари, но се извини и каза, че в никакъв случай не би искала да му създава излишни неприятности и, естествено, се оказа, че „неприятностите” не били за него нищо друго освен „чест, удоволствие и наслада, защо иначе бил дошъл с конете си?” Тя продължаваше да се колебае — била уверена, че трябва да отклони предложението за тази помощ, тъй като много се страхувала точно от този вид карети, пък и разстоянието било подходящо за една разходка. Мисис Едуардс вече не можеше да мълчи и след като се осведоми за подробностите, каза:
— Много ще се радваме, мис Ема, ако ни доставите удоволствието да ни гостувате до утре, но ако това представлява неудобство за вас, каретата ни е на ваше разположение, а и за Мери ще е много приятно да се възползва от възможността да види сестра ви.
Ема бе искала точно това и прие предложението с гореща признателност, още повече, че Елизабет щеше да остане съвсем сама и затова много й се искаше да се прибере още преди обяд. Гостът разпалено се противопостави на тези намерения.
— Наистина не бих понесъл такова нещо! Не бива да ме лишавате от удоволствието да ви изпратя. Уверявам ви, няма защо да се страхувате от конете ми, вие и сама можете да ги карате. Всичките ви сестри знаят колко са кротки и никоя от тях не би се притеснила ни най-малко да ми се довери дори и при конно състезание. Повярвайте ми, — добави той вече по-тихо, — вие ще бъдете в пълна безопасност, застрашеният съм аз.
Ема не можеше повече да му доставя удоволствието от подобни излияния.
— А що се отнася до това, каретата на мисис Едуардс да се използва веднага в деня след бала, бих казал, че просто не е редно. Казвам ви, това е нечувано, горкият кочияш ще потъмнее от мъка и ще стане черен като конете си. Нали, мис Едуардс?
Никой не отговори. Дамите мълчаха упорито, и накрая джентълменът се видя принуден да отстъпи.
— Какъв прекрасен бал се получи снощи! — възкликна той след кратко мълчание. — Колко време останахте, след като семейство Осбърн и аз си тръгнахме?
— Имаше още два танца.
— Мисля, че човек доста се уморява, ако стои толкова до късно. Предполагам, че доста хора са си отишли преди края.
— О, не, останаха почти всички, с изключение на семейство Осбърн. Всички места в редицата бяха запълнени и всички танцуваха с необичайно бодър дух до самия край.
Тези думи бяха изречени от Ема, макар че съвестта й я съветваше да замълчи.
— Нима! Ако знаех, че ще стане така, щях да се върна, тъй като танците ми доставят удоволствие. Мис Осбърн е очарователна, нали?
— Не бих я нарекла красива, — отговори Ема, тъй като той се обръщаше най-вече към нея.
— Може би красотата й няма да издържи на някоя забележки, но пък има много приятни обноски. А и Фани Кар е толкова интересна и миличка, едва ли можете да си представите нещо по-наивно и патетично. А какво мислите за лорд Осбърн, мис Уотсън?
— Ами би могъл да бъде дори красив, ако не беше лорд, а и може би щеше да е малко по-добре възпитан, по-склонен да се хареса на хората и там, където е необходимо, да покаже, че и той може да харесва останалите.
— Бога ми, наистина сте жестока към моя приятел! Мога да ви уверя, че лорд Осбърн е много добър човек.
— Не поставям под съмнение добродетелите му, просто никак не ми допада неговото безразличие.
— Бих могъл да извоювам от вас много по-благоприятно мнение за горкия Осбърн, — отговори Том многозначително, — ако не ставаше въпрос за нещо, което ми е било казано поверително.