Ема с нищо не го насърчи да продължи и той се видя принуден да запази тайната на своя приятел. Видя се принуден и да сложи край на посещението си, тъй като мисис Едуардс вече бе поръчала каретата и Ема нямаше никакво време за губене. Трябваше да се приготви за тръгване. Мис Едуардс я придружи до дома й и остана там само няколко минути, тъй като по това време поднасяха обяда в Стантън.
— Е, мила моя Ема, — каза мис Уотсън веднага щом останаха сами, — сега ще трябва да ми говориш цял ден без да спираш, не бих се задоволила с по-малко от това. Но нека бавачката най-напред сервира обяда. Горката, не ще можеш да се нахраниш като вчера, тъй като няма друго, освен малко пържено говеждо. Колко добре изглежда Мери Едуардс в новата си наметка! А сега ми кажи какво мислиш за всички тях и какво да кажа на Сам. Вече съм започнала писмото. Джак Стоукс ще се отбие за него утре, тъй като чичо му щял на следващия ден да мине само на една миля от Гилдфорд.
Бавачката поднесе обяда и Елизабет рече:
— Ще се обслужваме сами, за да не губим време. И така, ти не поиска да се върнеш вкъщи с Том Масгрейв, нали?
— Не. Ти ми наговори толкова неща против него, че не поисках нито да го затруднявам, нито пък да установя с него по- близки отношения, каквито са неизбежни при пътуването с карета. Никак не ми хареса и мисълта как ще изглежда това отстрани.
— Постъпила си много правилно, макар че ми е чудно как си издържала на изкушението. Самата аз сигурно не бих устояла. Така гореше от желание и нетърпение да те докара, че колкото и да не ми се искаше да ви събирам заедно по този начин, просто не можах да му откажа, макар че добре познавам всичките му номера. Пък и толкова ми се искаше да си дойдеш, че това ми се стори удобен начин да се прибереш, а освен това нищо не би те задължило да бъдеш прекалено любезна с него. А и не допусках, че семейство Едуардс ще ти предложат каретата си, след като конете им са били навън толкова време предишната вечер. И какво все пак да пиша на Сам?
— Ако вземеш предвид моето мнение, не бива да го насърчаваш в надеждите му по отношение на мис Едуардс. Бащата определено е против него, майката не показва никаква благосклонност, а и много се съмнявам, че той представлява някакъв интерес за Мери. Тя танцува два пъти с капитан Хънтър и според мене му е дала надежди дотолкова, доколкото е възможно при момиче с нейния характер и положение. Спомена само веднъж за Сам и при това се посмути, но вероятно поради съзнанието, че той я харесва, много е възможно да е разбрала за чувствата му.
— О, божичко, всички толкова сме й говорили по този въпрос! Горкият Сам! И на него никак не му върви. Господи, Ема, не мога да не изпитвам състрадание към всички, които не са щастливи в любовта. Е, а сега започвай, разкажи ми за всичко така, както е било.Ема се подчини, а Елизабет я слушаше почти без да я прекъсва до момента, когато разбра, че мистър Хауърд й е бил партньор в танците.
— Боже господи, танцувала си с мистър Хауърд! Нима? Ами че той е един най-издигнатите и важни хора тук! Не ти ли се стори малко надменен?
— Не, той се държи така, че с него се чувствам много по-уверена и непринудена, отколкото с Том Масгрейв.
— Е, добре, продължавай нататък. Щях да умра от страх, ако имах нещо общо с който и да е от обкръжението на семейство Осбърн.
Ема вече приключваше с разказа си.
— И така, ти изобщо не танцува с Том Масгрейв? Не може да не ти е харесал, не може да не ти е направил силно впечатление.
— Наистина не го харесвам, Елизабет. Признавам, че осанката и външният му вид са хубави, до известна степен в обноските, а може би и в начина му на изразяване има нещо приятно. Но не виждам на какво друго в него може да се възхищава човек. Тъкмо обратното, той изглежда доста суетен, самомнителен, страстното му желание да бъде забелязан е просто нелепо и някои от усилията, които прави в името на тази си цел, са наистина достойни за презрение. Той е просто смешен и това ме забавлява, но иначе компанията му не ми доставя никакви други приятни изживявания.
— Ема, миличка! Та ти си съвсем различна от другите! Добре, че я няма Маргарет да те чуе. Мен думите ти не могат да засегнат, макар че дори не знам дали да ти вярвам, ала Маргарет никога не би простила подобни думи.
— Щеше ми се Маргарет да го чуе, когато каза, че не знае да е заминавала някъде, дори му се струваше, че я е видял само преди два дни.
— Е, това е точно в неговия стил и въпреки всичко той е човекът, за когото тя си въобразява, че е отчаяно влюбен в нея. Както добре знаеш и самата ти, Ема, той не е и мой любимец, но човек просто не може да не го смята за симпатичен. Можеш ли да сложиш ръка на сърцето си и да кажеш, че наистина не го харесваш?