— Разбира се, ще си сложа и двете ръце и дори ще разперя пръсти толкова, колкото е възможно.
— Бих искала да зная кой мъж тогава наистина ти харесва.
— Казва се Хауърд.
— Хауърд! Боже господи. Не мога да си мисля за него по друг начин освен като за партнъор на лейди Осбърн при игра на карти, а също и че е много горделив. Все пак трябва да си призная, че чувствам известно облекчение, след като чух какво мислиш за Том Масгрейв. Сърцето ми ме подведе, като ми подсказа, че може да го харесаш прекалено много. А и говореше толкова храбро преди да го познаваш, че това ме натъжи и се уплаших да не бъдеш наказана за дързостта си. Мога да се надявам само, че ще си останеш все така смела, а също и че той няма да започне да ти обръща прекалено много внимание. За жената никак не е лесно да устои на ласкателствата и хитрините на един мъж, ако е решил на всяка цена да й хареса.
След преминалия в спокоен разговор обяд мис Уотсън не можа да се сдържи и забеляза, че е преминал много приятно.
— За мене е такова удоволствие всичко да върви мирно и сред добро настроение. Никой не знае как ненавиждам караниците. И колко хубаво ни е сега, макар че имахме само пържено месо за обяд. Ако можеше всички да са така непретенциозни като тебе… Но горката Маргарет е толкова сприхава, а Пенелопа сама си признава, че една караница е по-добра от нищо.
Мистър Уотсън се върна вечерта и разходката не му се бе отразила никак зле, затова беше доволен от стореното и с удоволствие искаше да поговори за него да камината в своята стая.
Ема не смяташе, че ще й е интересно да слуша какво бе станало по време на гостуването му, но бързо нададе ухо към разговора, когато чу баща им да казва, че името на свещеника било Хауърд и че изнесъл прекрасна проповед.
— Не помня някога да съм слушал проповед, която така да допадне на моите разбирания, — продължаваше мистър Хауърд, — нито пък толкова добре произнесена. Той чете изключително добре, с много подходящ тон, който да внуши необходимата мисъл, и без всякакви театрални гримаси и ударения. Признавам си, че никак не ми харесва, когато някой се прави на актьор зад амвона, не обичам изкуствените интонации и добре отработения маниер на всичките ви прехвалени проповедници. Едно простичко изложение събужда много повече вяра и издава чудесен вкус. Мистър Хауърд чете като учен и джентълмен.
— А какво обядвахте, сър? — попита по-голямата дъщеря.
Той описа блюдата и каза какво е ял.
— Като цяло, — добави той, — прекарах един много приятен ден. Старите ми приятели доста се изненадаха, че ме виждат там, и трябва да отбележа, че всички проявиха огромно съчувствие и се държаха много внимателно, като към болен човек. Накараха ме да седна близо до огъня, а когато по време на обяда се оказа, че яребиците излъчват силен дъх на дивеч, доктор Ричардс нареди да ги преместят в другия край на масата, за да сквернят обонянието на мистър Уотсън — това беше много мило от негова страна. Ала това, което ми хареса най- много, беше особеното внимание, с което се отнасяше към мене мистър Хауърд. Стълбите до трапезарията например бяха доста стръмни и тъй като за болните ми от подагра крака щеше да бъде доста тежко, той ме накара да го хвана под ръка и ми помогна да стигна догоре. Бях много изненадан да видя такова поведение у един толкова млад човек и дори не бих могъл да го очаквам от него, никога преди не съм срещал подобно отношение. Между другото, той искаше да се осведоми за една от дъщерите ми, ама не разбрах точно за коя. Предполагам, че сигурно ще се разберете помежду си.
На другия ден след бала в три без пет следобед, бавачката тъкмо се засуети около подносите и приборите, когато на входната врата се чу дискретно почукване като че от върха на камшик и въпреки заръката на мис Уотсън да не пуска никого, след минута се върна притеснена и уплашена, за да отвори вратата пред лорд Осбърн и Том Масгрейв.
Можем да си представим колко изненадани останаха младите дами, но трябва да признаем, че човек наистина ще се притесни, ако види в къщата си гост като като лорд Осбърн — непознат, а и на всичко отгоре благородник. Самият той също изглеждаше смутен и след непринуденото представяне от страна на своя общителен приятел смутолеви нещо за честта да бъде приет от мистър Уотсън; и макар че според ласкателните предположения на Ема гостите бяха дошли заради нея, тя не усети никаква радост. Разбираше колко несъвместими са такива хора със скромната обстановка, сред която бе принудена да живее, и след като в дома на леля си бе видяла какво означава да живееш според каноните на елегантността, сега напълно съзнаваше какво в настоящия й дом би могло да се превърне в обект на присмех за богаташите.