Когато гостите си отидоха, двете сестри се спогледаха смаяни.
— Каква необяснима чест! — успя най-после да възкликне Елизабет. — Кой би си помислил, че лорд Осбърн ще вземе да дойде в Стантън! Той е доста красив, но не може да се сравнява с Том Масгрейв, който е много по-елегантен и се облича по модата. Радвам се, че лордът не се обърна към мене — едва ли щях да мога да кажа и една дума пред толкова важен човек. Том беше много симпатичен, нали? Ти чу ли го да пита къде са мис Пенелопа и мис Маргарет още като влизаше? За малко да ме изкара от равновесие. Добре, че бавачката не беше сложила още покривката, щеше да се получи толкова неудобно… само подносът не се набиваше много на очи.
Едва ли някой ще ни повярва, ако твърдим, че Ема не беше поласкана от посещението на лорд Осбърн, а и това би означавало да ви занимаваме с някаква странна млада дама, но трябва да признаем, че освен удоволствие тя изпитваше и други, твърде смесени чувства — посещението му беше жест на внимание, който ласкаеше суетата й, но в никакъв случай не се съвместяваше с нейната гордост — предпочиташе по-скоро лордът да иска да дойде, ала никога да не осъществи желанието си, отколкото да го види в Стантън. Друга от нерадостните й мисли бе свързана с невъзможността да си обясни причината, поради която мистър Хауърд не се бе възползвал от тази възможност да тръгне с негова светлост — искаше й се да вярва, че или не е знаел нищо по този въпрос, или пък е отклонил предложението да го придружи от нежелание да се включи в нещо, което надхвърля мярката за добро възпитание и говори за известна безцеремонност.
Не може да се каже, че и мистър Уотсън остана особено доволен, когато научи за случилото се. Без друго имаше силни болки, а в такива случаи винаги почваше да се заяжда и както и да се мъчеха да му угодят, все нищо не му харесваше. Този път се задоволи само със следните думи:
— Пфу! Ама че работа! И за какво лорд Осбърн ще вземе да идва у нас? Живея тук от четиринайсет години и никой от семейството му дори не е забелязал това. Сигурно онзи безделник Том Масгрейв пак е измислил някоя щуротия. Както и да е, нямам намерение да им връщам визитата й дори и да можех.
При първия удобен случай Том Масгрейв беше уведомен, че под благовидния предлог за крехкото си здраве мистър Уотсън не ще може да посети лорда и моли да бъде извинен.
След този случай кротко изминаха десетина дни, когато на уединението им изведнъж бе сложен край и само за половин ден паника с приятното и спокойно общуване между двете сестри бе свършено, а те се опознаваха все по-добре и все повече започваха да се харесват. Първото, което наруши тази идилия, беше едно писмо от Кройдън, в което се съобщаваше за преждевременното завръщане на Маргарет. Мистър и мисис Робърт Уотсън се нагърбили със задачата да я доведат и искали да видят своята сестра и снаха Ема.
Очакването на новите гости не излизаше от мислите на двете сестри в Стантън и за да изпълни времето, едната от тях поне започна трескава подготовка за посрещането и развлеченията им, тъй като снахата беше от заможно семейство. За съжаление обаче в организацията на домакинството Елизабет от край време си беше изпълнена с много повече добри намерения, отколкото с методичност, и не можеше да направи нищо, без да предизвика паника.
Четиринайсетте прекарани извън семейството години си бяха казали думата и Ема гледаше на братята и сестрите си като на чужди хора, ала в очакването на Маргарет усети и нещо повече от неловкото чувство за отчужденост й беше чула за нея такива неща, които я караха да се страхува от нейното завръщане и с пристигането на гостите в Стантън бе сложен край на спокойствието и уюта в дома.
Робърт Уотсън беше адвокат в Кройдън и делата му вървяха добре; беше предоволен от себе си по тази причина, а също и поради факта, че бе успял да се ожени за единствената дъщеря на адвоката, в чиято кантора бе работил преди като чиновник, а тя имаше шест хиляди лири зестра. Мисис Робърт бе не по-малко доволна от себе си също заради шестте хиляди, а и освен това много се гордееше с хубавата си къща в Кройдън, където събираше изтънчено общество, пред което да покаже красивите си рокли. На външен вид не представляваше нищо особено, затова пък беше доста устата и самонадеяна. Маргарет не беше лишена от хубост — имаше слаба и стройна фигура, а лицето й предизвикваше известен интерес не заради правилните черти, колкото заради една необичайна бледност. След като видя сестра си, която бе отсъствала толкова време от дома, тя побърза да се представи в най- добрата си светлина, и както беше обичаят — държанието й излъчваше обич, гласът й преливаше от нежност, а изпитаното й средство да се хареса на другите намираше израз в неизчерпаеми усмивки и бавен говор.