— Предполагам, — каза бързо Маргарет, като се обърна към Ема, — че ти и аз ще трябва да сме в една стая. Елизабет все гледа да си вземе стая само за себе си.
— Не, Елизабет ми отстъпи половината си стая.
— О! — тонът веднага омекна и Маргарет дори се сконфузи, че не е била пренебрегната — Жалко, няма да имам удоволствието да бъда в твоята компания, а и без друго се изнервям, когато остана сама.
Ема беше първата от дамите, която се върна в салона, и още с влизането си видя, че там е само брат й.
— Е, Ема, — каза той, — точно ти си гостенката вкъщи. Сигурно ти се вижда много странно, че си тук. Ама и хубава работа свърши тази твоя леля Търнър! Небеса! Никога не бива да се поверяват пари на жена. Винаги съм казвал, че тя трябваше да ти задели нещо още след смъртга на съпруга си.
— Но това би означавало да се поверят пари на мен, — отговори Ема, — а аз също съм жена.
— Можеше да се осигури бъдещето ти с тях, без да можеш да се възползваш от тях сега. За тебе ударът сигурно е бил страшен. Да разбереш, че вместо да наследиш осемдесет хиляди, ще трябва да се върнеш без петаче и отново да бъдеш в тежест за семейството си. Надявам се, че онази старица ще съжалява за това.
— Не говорете така за нея, тя беше много добра към мен, и ако изборът й е бил неразумен, самата тя ще страда много повече, отколкото страдам аз сега.
— Не исках да те засегна, но знаеш, че всички я смятат за стара глупачка. Мислех, че Търнър има авторитет на умен и изключително здравомислещ човек. Как, по дяволите, е могъл да направи такова завещание?
— Според мен авторитетът му на такъв човек ни най-малко не е опетнен от обичта му към леля ми. Тя винаги е била прекрасна съпруга. Най-големите и щедри сърца винаги са проявявали и най- много доверие. Обстоятелствата наистина се стекоха твърде неблагополучно за мен, ала паметта на чичо ми съвсем не ми е станала по-малко скъпа от това доказателство за нежната обич и уважение, които е изпитвал към леля ми.
— Ето ти сега приказки! Можеше чудесно да се погрижи за вдовицата и без да оставя всичко и дори част от всичко единствено на нейната благосклонност.
— Леля ми може и да е сбъркала, — каза разпалено Ема, — и тя наистина сбърка, но постъпката на чичо ми е безупречна. Аз съм нейна, а не негова племенница, и той й остави възможността и удоволствието тя да се погрижи за мене.
— За беда обаче тя предостави това удоволствие на баща ти, и то без да има никакво право, това е цялата работа. След като те е възпитавала в такава изискана обстановка, както предполагам и те е откъснала от семейството ти за толкова време, колкото е било нужно за изчезването на всяка естествена обич между нас, ето че ти отново си на нашите ръце, при това без стотинка без джоба.
— Знаете много добре, — каза Ема, като се мъчеше да не се разплаче, — в какво плачевно състояние беше здравето на чичо. Той беше много по-болен от баща ни. Не можеше дори да излиза от къщи.
— Не съм искал да те разплаквам, — каза Робърт, а тонът му бе доста поомекнал. След известно мълчание като че ли се реши да смени темата и добави: — Току-що идвам от стаята на баща ми, видът му си е все такъв. Положението много ще се влоши след смъртта му. Жалко, че никоя от вас не може да се омъжи! И ти като другите трябва да дойдеш в Кройдън и да видиш дали там не ще можеш да направиш нещо. Почти съм сигурен, че един младеж щеше да се поразмисли за Маргарет, ако тя имаше хиляда-хиляда и петстотин лири зестра.
Ема се зарадва, когато дойдоха и останалите — предпочиташе да гледа красивите тоалети на снаха си, отколкото да слуша Робърт, който я наскърбяваше и ядосваше същевременно. Мисис Робърт бе толкова елегантна, сякаш бе дошла на някое от собствените си събирания, и още с влизането си побърза да се извини заради роклята:
— Не исках да ви карам да чакате, — каза тя, — затова сложих на себе си първото, което ми попадна пред очите. Страхувам се, че изглеждам ужасно. Скъпи мистър Уотсън, — обърна се тя към съпруга си, — не си сложил никаква пудра върху косата си.
— Не съм, а и нямам намерение да го правя. Мисля, че пудрата на главата ми е съвсем достатъчно за жена ми и за сестрите ми.
— Макар че не го правиш у дома, наистина трябва да се преобличаш за вечеря като отидеш на гости.
— Глупости.
— Колко странно, че не харесваш нещо, което правят всички други господа. Мистър Маршъл и мистър Хемингс цял живот са си сменяли дрехите преди вечеря. А и какъв смисъл имаше да ти опаковам новия сюртук, щом не искаш да си го сложиш.
— Защо не се задоволиш само с това, че ти самата си елегантна и не оставиш съпруга си на мира?