За да сложи край на престрелката и да зарадва снаха си, която очевидно бе много ядосана, Ема (колкото и да не бе в настроение да разведрява глупавата им препирня), се залови да хвали роклята на мисис Робърт.
— Харесва ли ви? — отговори тя. — Толкова се радвам, а и всички много я харесаха, но понякога ми се струва, че моделът е доста широк. Утре ще облека една, която според мен ще ви хареса още повече. Видяхте ли роклята, която дадох на Маргарет?
Седнаха да вечерят и с изключение на погледите, които мисис Робърт отправяше сегиз-тогиз към главата на съпруга си, тя си беше весела и непринудена, смъмри Елизабет за разточителството на масата и категорично се противопостави на сервирането на пуйката; това противопоставяне все пак внесе малко разнообразие в непрекъснатите й забележки от рода на „ама вижте само каква вечеря” — този път тя рече:
— Моля ви, от все сърце ви моля да ме разберете — не искам да виждам никаква пуйка сега. Вече ми изкарахте ума с многобройните блюда, който сервирахте досега. Умолявам ви, нека да не ядем пуйка.
— Скъпа, пуйката вече е изпечена и е все едно дали ще стои в кухнята или тук на масата, — каза Елизабет. — Освен това се надявам, че ако я нарежем, баща ми може да се изкуши и да си вземе малко, той много обича пуйка.
— Вие си я яжте, скъпа, ала аз ви уверявам, че няма да се докосна до нея.
Мистър Уотсън не се чувстваше достатъчно добре, за да слезе на вечеря при другите, ала все пак го убедиха да дойде за чая.
— Щеше ми се тая вечер да поиграем малко на карти, — каза Елизабет, след като помогна на баща си да се настани удобно в креслото.
— О, не, скъпа, моля те, на мене не ми се играе. Пък и никак не ме бива на карти. Един хубав спокоен разговор ми допада много повече. Винаги съм казвала, че понякога картите са добри за компания, когато трябва официалната обстановка трябва малко да се поразчупи, ала когато е сред приятели, човек просто няма нужда от тях.
— Имах предвид само това, че играта на карти би доставила удоволствие на татко, — отговори Елизабет, — ако, разбира се, ти нямаш нищо против. Той казва, че главата му не би понесла напрежението от виста, но ако ние почнем някоя друга игра, може да се изкуши и да изиграе няколко партии.
— В такъв случай непременно ще го направим, скъпа, аз съм на вашите услуги. Само не ме карайте аз да избера на коя игра да играем. Сега в Кройдън всички играят само на спекулация, но аз не я знам. Когато вкъщи има само един двама от вас, сигурно ви е много трудно да измислите развлечение за баща си. Защо не го накарате да играе крибидж? С Маргарет играехме крибидж почти всяка вечер, когато не сме имали някакъв ангажимент.
В този миг се чу далечен шум от карета и всички се заслушаха. Звукът се чуваше все по-ясно и каретата определено се приближаваше към тях. В Стантън този звук бе твърде необичаен по което и да е време на денонощието, тъй като селото беше отдалечено от главния път и в него не живееше нито едно семейство на джентълмен, освен това на енорийския пастор. Шумът от колелетата бързо се приближаваше към тях и след две минути оправда очакванията на всички. Каретата бе спряла пред градинската порта на пасторската къща.
— Кой ли може да е това? Като че ли е пощенската кола. Можеше да е само Пенелопа. По всяка вероятност е неочаквано е намерила удобен случай да се прибере у дома.
Настъпи напрегнати мълчание. Чуха стъпки, най-напред по пътеката под прозорците, която водеше към входната врата, а после — в коридора. Бяха стъпки на мъж. Не можеше да е Пенелопа, значи оставаше Самюъл.
Вратата се отвори и им предостави възможността да видят пред себе си Том Масгроув в пътническо наметало. Ходил в Лондон и сега се прибирал, а по пътя се бе отбил половин миля встрани само за да се обади в Стантън за десетина минути. Обичаше да изненадва хората и и можеше да се появи внезапно и през най-неподходящото време на годината. Освен изненадата в този случай той имаше и друг повод — да осведоми госпожиците, които разчиташе да намери кротко седнали над ръкоделията си веднага след чая, че трябва да се прибере в осем за обяд.
Ала изненадата му бе не по-малка от тяхната, тъй като вместо да го въведат в обичайната дневна, пред него се отвори съвсем друга врата и го поканиха в гостната — най-хубавата стая в къщата, с около фут по-широка във всички посоки от другите стаи, и той видя група нагиздени хора, които в първия момент не успя да разпознае, и които очевидно се бяха подредили така достолепно около камината, защото в къщата имаше гости. Мис Уотсън седеше до най-хубавата масичка от Пемброук, а пред нея бе сложен и най-хубавият им сервиз за чай. Той постоя така няколко мига, обзет от нямо изумление.