— Масгроув! — възкликна нежно Маргарет.
Той се съвзе и пристъпи напред, зарадван, че вижда толкова приятели, и благославяйки добрата си съдба, която му бе предоставила такова неочаквано удоволствие. С Робърт се здрависа, а към дамите отправи поклони и усмивки, и всичко това бе сторено много изящно, но Ема, която го следеше внимателно, не забеляза към Маргарет някаква проява на по-особено чувство или отношение, и това я убеди в правотата на мнението на Елизабет. Скромните усмивчици на Маргарет обаче многозначително издаваха, че тя приема посещението на госта, като направено с единствената цел да я види.
Не им беше много трудно да го убедят да си свали връхната дреха и да пие чай с тях, защото „едва ли има значение дали ще обядва в осем или в девет”, както отбеляза той, и без да си дава вид, че го прави нарочно, седна на стола до Маргарет, който тя усърдно му предложи. Така можеше да е сигурно, че го е опазила от сестрите си, но не успя да го опази от претенциите, които имаше брат й към неговото внимание. След като гостът идвал направо от Лондон и бил там едва преди четири часа, сигурно ще е в течение и на това, което става в обществото напоследък, та трябваше да се обсъдят последните новини и едва тогава Робърт му даде възможност да насочи вниманието си към дамите, чиито интереси далеч не бяха така важни и с такова национално значение.
Най-после го оставиха на спокойствие и той вече можеше да се отдаде изцяло на Маргарет, която му говореше с нежен глас за опасенията си, че пътуването му сигурно било ужасно в този студ и тъмнина навън.
— Наистина не трябваше да тръгвате толкова късно.
— Не можах да тръгна по-рано, — отговори той, — един приятел в Бедфорд ме задържа, за да си поприказваме. Пък и за мен времето няма значение. Кога си дойдохте, мис Маргарет?
— Едва тази сутрин. Брат ми и снаха бяха така добри да ме доведат. Много мило от тяхна страна, нали?
— Но вас ви нямаше от доста време, нали така? Предполагам, една -две седмици.
— Две седмици може да ви се виждат доста, мистър Масгрейв, — каза мисис Робърт превзето, — но за нас и месецът се оказа къс. Доведохме я след едномесечно гостуване, уверявам ви, макар че никак не ни се искаше да си тръгва.
— Един месец! Нима наистина ви нямаше цял месец? Учудвам се как бързо лети времето.
— Представяте ли си , — каза Маргарет почти шепнешком, — колко бях развълнувана, когато отново си дойдох в Стантън. Знаете, че никак не ми се ходи по гости. А и с такова нетърпение очаквах да видя Ема, едновременно се страхувах от срещата с нея и копнеех за нея. Разбирате ли как съм се чувствала?
— Ни най-малко, — извика силно той. — Никога не бих се страхувал от среща с мис Ема Уотсън… или с някоя от сестрите й.
Добре, че се сети да добави и сестрите.
— На мен ли говорехте? — попита Ема, която внезапно си бе чула името.
— Не, изобщо не говорех на вас, — отговори той, — но мислех за вас, както много други хора в момента, предполагам. Какво ясно и хубаво време, мис Ема! Прекрасно за лов.
— Ема е много приятна, нали? — прошепна Маргарет. — Установих, че е станала много по-хубава, отколкото си я представях и в най- смелите си надежди… Виждали ли сте някога такава съвършена красота? Мисля, че дори вие ще промените вкусовете си и ще започнете да харесвате брюнетките.
Той се поколеба, тъй като самата Маргарет беше руса, но не искаше да й прави комплименти, от друга страна обаче и мис Осбърн, и мис Кар бяха руси, а всички знаеха колко им беше предан.
— Смуглостта на сестра ви е толкова прекрасна, — каза най-после той, — колкото изобщо може да бъде красива една мургава кожа, но все пак предпочитам русите. Сигурно сте виждали мис Осбърн — тя е моят идеал за тен на кожата у една жена, а и е силно руса.
— По-руса ли е от мен?
Том не отговори.
— Бога ми, дами, — каза той и се огледа, — много съм ви задължен за благосклонността да приемете един deshabille в гостната си. Наистина не си давах сметка колко не на място бих се оказал тук точно сега, иначе нямаше дори да припаря до вашия дом. Ако можеше да ме види сега лейди Осбърн, би казала, че ставам небрежен като сина й.
На дамите не им липсваха любезности в отговор на неговата, а с Робърт Уотсън си размениха погледи над главите им в едно отсрещно огледало и братът каза не по- малко любезно:
— Едва ли сте по-deshabille от мен самия, а и пристигнахме толкова късно, че дори нямах време да си сложа малко пудра върху косата.
В този момент Ема беше склонна напълно да съчувства на снаха си.
След като приборите за чая бяха прибрани и Том заговори нещо за кабриолета си, точно тогава внесоха старата масичка за игра на карти, а мис Уотсън извади от бюфета плочата за писане и пуловете за отбелязване на резултата, както и една сравнително нова колода. Така под общия настойчив хор да остане, Том се съгласи да си отпусне още четвърт час. Дори Ема предпочиташе той да не си тръгва, тъй като вече започваше да усеща, че едно семейно събиране би могло да се окаже най- лошото от всички възможни събирания. Така всички бяха доволни.