С обич, ваша
Катрин Върнън
ПИСМО 12
Сър Реджиналд дьо Корси до сина си Паркландс
Зная, че в областта на сърдечните си истории младежите не са склонни да търпят никакви въпроси от страна дори на най- близките си хора, но се надявам ти, мили Реджиналд, да разсееш тревогите на баща си и в това отношение да се издигнеш над онези, които не се доверяват на своите родители и пренебрегват техните съвети. Не може да не си даваш сметка, че като единствен син и представител на стар род поведението ти силно засяга интересите на всички ни. По отношение на женитбата ти по-специално трябва да признаем, че с нея е поставено на карта както собственото ти щастие, така и щастието на твоите родители, а също и доброто име на семейството. Не мисля, че ти преднамерено би допуснал да се обвържеш окончателно, без да уведомиш за това майка си и мен, или поне без да си сигурен, че ние ще одобрим твоя избор, но не мога да не се тревожа при мисълта, че дамата, която напоследък ти демонстрира своята благосклонност, може да те въвлече в евентуална женитба — а трябва да ти заявя, че всички твои близки се противопоставят категорично на подобен брак.
Възрастта на лейди Сюзан сама по себе си е достатъчно основание, но в сравнение със съображенията, които имаме по отношение на нейния характер, дванайсет години разлика в годините едва ли имат кой знае какво значение. Ако не беше така заслепен във възхитата си от тази жена, би разбрал колко смешно и глупаво е от моя страна да ти повтарям какво се говори за държанието й — нещо, което е общоизвестен факт. Открай време е била прочута с огромното пренебрежение към собствения си съпруг, с откритото си насърчение към другите мъже и своята разточителност и безпътство — тези неща не можеха да останат скрити за никого още на времето, нито хората са склонни да ги забравят. Пред нашето семейство тя винаги е била представяна в много по- меки краски, благодарение на благосклонното отношение на мистър Чарлз Върнън към нея и въпреки благородните му усилия да извини поведението й, ние сме съвсем наясно как тя, ръководена от собствените си егоистични мотиви, направи всичко възможно да осуети женитбата му с Катрин.
Вече съм на възраст и не много здрав, затова, мой мили Реджиналд, много бих искал да те видя с подобаващо положение в обществото. Аз съм заможен човек и за мене зестрата на бъдещата ти съпруга не е от значение, ала държа както произходът, така и нейният характер да бъдат безупречни. Обещавам ти да приема с радост и готовност твоята избраница, ако тя отговаря на тези изисквания, ала засега се чувствам длъжен да се противопоставя на подобна партия, чието осъществяване е напълно възможно благодарение на хитрини и лукавство, и която в крайна сметка ще ни направи дълбоко нещастни.
Възможно е поведението й да е продиктувано единствено от суета или просто от желание да спечели сърцето на мъж, който е хранил определени предразсъдъци към нея, но ми се струва, че плановете й се простират много по-надалеч. Тя е бедна и е съвсем естествено да потърси изгодна в материално отношение партия. Ти знаеш с какви права разполагаш, знаеш също и че не разполагам с възможности да те лиша от наследството на фамилното имение. Никакви обстоятелства обаче не ще ми попречат да те спра и да ти създам достатъчно главоболия поне докато съм жив, и трябва да приемеш, че излагам съвсем открито и честно своите чувства и намерения. Не искам да се възползвам от опасенията ти, а по-скоро бих желал да се осланям на твоя разум и синовна привързаност. Самата мисъл, че си женен за лейди Сюзан Върнън би била достатъчна да ме лиши от спокойствие до края на дните ми; подобен брак ще се окаже гибелен за честта и гордостта, които съм изпитвал досега като баща на достоен син, защото ще се изчервявам от неудобство всеки път, когато го видя, чуя, или дори само си помисля за него.
Това писмо едва ли ще промени нещата към добро, може би в крайна сметка ще се окаже, че то само ще поуспокои собствените ми тревоги, ала смятам за свой дълг да те предупредя, че слабостта ти към лейди Сюзан не е тайна за твоите близки. Бих се радвал да науча какви са причините за недоверието, с което се отнасяш сега към разказа на мистър Смит, защото само преди месец ти не изпитваше никакви съмнения в достоверността на думите му.