— Изглежда точно така — възрази иронично Динкли. Джеперсън се засмя.
— Мисля, че решението да вземете Ирелин беше добро.
Динкли се озадачи.
— Смятам ви за способен да предвиждате и такива неща.
— Надценявате ме — отвърна Джеперсън. — Между другото, човек е зависим от случая. Върнете се жив и здрав и се грижете за жена си. А да, трябва да ви предам поздрави от Джонатан. Поръча ми да ви кажа, че не ви се сърди заради шанса. Предполагам, че знаете какво има предвид.
— Да — кимна Динкли. — Очаквах. Поздравете го.
Сбогуваха се и Динкли прекъсна връзката. Наоколо беше тихо. Чак след известно време ухото му долови възбуден шепот. „Може би — помисли си той — един ден ще бъдете отново хора. Може би тогава ще си спомняте за този живот като за лош сън.“