Наистина имам нужда от цигара.
Призовавам ги в ума си: скрити в пакет от тампони под мивката в банята, чакат ме да ги запаля и изсмуча. Чакат да изпълнят дълга си. Мал не знае, че пуша повече от цигара-две по събития, или че правя компания на шефа си на работа. Той не знае, че на всеки три дни купувам нова кутия, че в храстите до къщата има скрит кристален пепелник и че пръскам освежител в устата си, за да скрия доказателствата. И определено няма никак-
ва представа, че тези цигари вероятно са единственото, което ще ми попречи да му отсека главата с брадва тази нощ.
- Е, Стеф, Мал, кога най-после ще имате деца? - попита ни Винс.
Бяхме седнали да вечеряме и през повечето време търпяхме представата на Винс за забавление - да се закача с хората със съмнително си чувство за хумор, защото беше един от домакините (жена му Карол, която е готина, ни покани). Той нямаше нищо предвид с това, просто беше средно пиян. Само че дори в най-дръзките си моменти никой не отваря пред нас тази тема. Както никой не говори за войната, така и никой не споменава нашето бездетие. Стаята притихна, няколко глави се сведоха над чиниите си, докато други се опитаха да изобразят смътен интерес, и аз веднага разбрах, че всички са говорили за това, преди да дойдем.
Винаги това е опасността да се появиш последен на сбирка на приятели - те ще говорят за теб. Ще те обсъждат и ще правят дисекция на живота ти, на връзката, на външния ти вид и ще решат, че знаят всичко за всичко. Те знаят къде грешиш, как можеш да го поправиш, как можеш да запълниш бездните в живота си. Очевидно бяха обсъждали мен и Мал и бяха решили, че в живота ни липсва бебе. Десет години брак нищо не означаваха, тях ако питаш, тъй като нямахме дете.
Познаваха мен по-добре от Мал, знаеха колко обичам деца, затова бяха решили, че бездетието ни е по вина на Мал. И те, като мои приятели, можеха да накарат Мал да се засрами и да постъпи правилно; да му покажат, че те виждат моето желание за дете и той трябва да го удовлетвори.
Никой от тях не знае истината. Дори Мал. Но аз не мислех за това. Не можех да мисля за това. Ако помислех, тогава... Мал не я знае. Мал никога не би я узнал. Никой не може да я узнае.
Погледнах към Каръл - тя бе една от свелите глави. Правеше го често заради съпруга си: той отваряше уста, а тя се свиваше и свеждаше глава, искаше някак да спре потока от обидни глупости, който щеше да потече от устата му. Рут се мъчеше да изглежда леко заинтригувана, докато ме гледаше, устните й бяха извити в окуражаваща усмивка. Срещу нея, Греъм, съпругът й, отпиваше от
виното си и открито гледаше Мал. Даян също бе свела глава - не виждах лицето й, но знаех, че бузите й са зачервени от смущение. Тя мрази подобни въпроси. Тя и Дан, съпругът й, се събраха в последната година на колежа. Дан и Винс бяха най-добри приятели, затова той подкрепи Винс, като се наведе напред и се вгледа в мен. Джулиан също бе свел глава, макар че вероятно повече слуша, отколкото гледа. Той изучава интонацията на човешките гласове, думите, на които наблягат. Приятелката му, Франки, се усмихваше благо на всички. „Отсъстваща“, така я наричахме най-често. Не можем да разберем защо свръхинтелигентният, леко властен Джулиан е с нея от шест години. Макар че в този момент видях искра на интерес в очите й. Тя въртеше дълъг черен кичур на пръста си, както винаги, но определено присъстваше, слушаше разговора. Те сигурно са говорили дълго за това, преди да пристигнем, и са успели да привлекат вниманието й. И накрая Никол и Джереми - петата двойка - и двамата изглеждаха смътно заинтригувани, чакаха да видят какво ще каже някой от нас.
От месеци не бях ставала обект на разпитите на Винс. Предимно защото пристигах първа на тези срещи, затова никой нямаше възможност да ме обсъжда. Да обсъжда нас. За нещастие, докато се криех от онези жени в тоалетната, изгубих ценно време. Освен това с Винс имаме минало, което означава, че знам за него повече от останалите на масата. Ако започне да прекалява, мога да го спра само с поглед. Припомняне, че знам за него неща, които не би искал да споделя. Неща, които дори Дан не знае.
Сведох очи към чинията си, взирах се в храната, чудех се как да реагирам. Ако е твърде отбранително, ще решат да продължат по темата. Ако е твърде небрежно, ще решат, че се преструвам. Трябваше да преценя добре.
Вдигнах поглед към Винс, свих леко рамене и се усмихнах.
Не знам. Може би никога - отвърнах полушеговито, по- лусериозно.
— Но ти би била чудесна майка - каза Каръл. - Не мога да си представя, че няма да имаш деца, ти си прекрасна с нашите.
Устните ми се извиха още повече, не можах да ги спра. Това беше такъв комплимент.