Няма съобщение на телефонния секретар.
Набирам номера на Мередит, но и там няма отговор. Тя нит кога не включва мобилния си, освен когато Мал не я накара. Виктория няма да знае нищо.
Опитвам отново да се обадя на Мал. Гласова поща.
Не биваше да оставям онези съобщения - мисля си, като сядам на третото стъпало с мобилния в ръка.
Треперя. Треперя, откакто влязох тук и хладът на празната къща ме заля.
Имам много силното усещане, че никога вече няма да видя Мал.
41.
Той се навежда над кухненския плот, ризата му е запасана в черни панталони на тънко райе, горното копче е отворено. Копчетата на ризата му са обшити, а на маншетите си има сребърни копчета. Това е скъпа риза. Не знам защо това ми прави впечатление, но е така.
Тишина се плъзга между нас като остър нож в нежна плът, забива се дори в тихото ни несинхронизирано дишане.
Той е в моята къща. В моя дом.
Вдишвам присъствието му. Странно е, толкова различно от начина, по който мама, татко, Корди и леля Мер промениха енер-
гията на къщата, когато дойдоха. Те дойдоха да помогнат и с това изпълниха къщата. Корди си отиде у дома, защото Джак й се обади, че са го извикали неочаквано за полет, а другите сега са на хотел.
Мал е тук, за да се запознае със сина си, и сега енергията в къщата е трескава. Напрегната. Неочаквано усещане за спешност ни обгражда. И двамата искаме да действаме, не знаем точно как, но усещаме неотложност.
Ръцете му се задвижват първи. Лявата посяга и обгръща буза- та ми, а познатата-непозната топлина на кожата му се разлива бавно в мен. После другата му ръка ме прегръща през раменете, притиска ме към него, зашива дългите години, в които бяхме разделени, като пре- косява краткото разстояние между нас.
Без да мисля, затварям очи и тялото ми се стопява до неговото. Лесно. Просто. Прегръщам го и се опитвам да запечатам всички малки пролуки между нас.
Още го има, онова уникално място на света, в което пасваме заедно. Ако не мислим за нищо друго, за никой друг, ние пасваме тук, толкова близо, като един.
Аз отстъпвам първа. Отблъсвам го леко. Ние вече не правим така. Може понякога да мразя жена му, но винаги съм била по-наранена от това, което той направи. Защото го направи той. Защото можа да го направи. Не мога да му го простя.
Стаята за гости е готова, но ще ида да ти донеса чисти кърпи - казвам, като избягвам зрителния контакт. Дясната му ръка посяга към ухото. Лио правеше така. Прави така. Потърква силно мястото зад ухото си с пръст. Обикновено го прави, когато се опитва да получи нещо - да играе на плейстейшъна, когато знае, че му е забранено; да легне при мен и Кийт в неделя сутрин; да отиде в парка, макар че вали.
Най-добре да... се обадя на Стефани - казва той, - тя ще ме чака на летището.
Мразя името й да бъде изричано в къщата ми. Глупаво е да се дразня от това, но се дразня. Това я поставя тук, прави я реална в живота ми.
Да, разбира се - казвам, думите засядат на гърлото ми.
На вратата съм, когато заговаря отново, тихо и равно:
Какво да й кажа, колко време ще остана?
Не се обръщам. Той ме пита всъщност колко време остава на Лио според мен. Кога според мен синът ми ще си отиде.
- Колкото искаш - отвръщам, преди да изляза, а трябваше да кажа: - Колкото е нужно.
42.
Хубавите ми гримове, скъпият парфюм, най-хубавите ми дрехи и най-скъпото ми бельо (колкото по-оскъдно, толкова по- скъпо), Мал ги е отнесъл.
На сто километра, в Брайтън. И не знае кога ще ги върне. Планът ми да прелъстя отново съпруга си, да се превърна „в чудо невиждано“, както пишеше в едно списание, зрелищно се проваля.
Но какво ще обличам? - питам го, като потрепвам леко от
воя в гласа си.
Ако щеш обличай завесите, не ми пука - отвръща той. И не го виня. Държа се гадно, защото така е по-лесно, отколкото да кажа, че искам да съм там. Ужасена съм какво ще се случи с Лио и искам да съм там, за да помогна някак. Той обаче ще ми откаже, а аз не мога да го понеса.
Сигурен ли си, че не можеш да ми докараш нещата и да се върнеш отново? - Питайте когото искате, много по-лесно е да се държиш зле, отколкото да признаеш, че си уязвим и се страхуваш за нещо. Да се държиш зле или да правиш секс.
— Искаш ли да ти затворя?
Не - въздъхвам. - Значи ще останеш при Нова през цялото време? - Всъщност искам да го питам как е Нова. Как се справя. Но това би прозвучало неискрено. Мал не знае, че след като тя си отиде от живота ни, аз съжалявах ужасно за стореното. Когато той плачеше през цялото време, защото е изгубил приятелката си, аз започнах да ги виждам по-ясно. Да, те вероятно са били влюбени, но Мал има нужда от нея така, както никога нямаше да се нуждае от мен. Тя беше неговата основа, основата на това, което беше той; като скеле, издигнато около сграда, тя го пазеше, удържаше го.