Извил е тяло назад - може и да е примирен, но не изгаря от желание да бъде ударен.
Суматоха и високи гласове ме извадиха от леглото и аз слязох долу, за да видя това. Четиригодишната Рия стои на прага до мен и подскача от крак на крак от удоволствие, панделките на плитките й подскачат заедно с нея. Разбирам защо това е толкова забавно. Малка част от мен се смее вътрешно, защото Корди вероятно е правила това с всичките си бивши гаджета, мои бивши гаджета и бивши гаджета на Мал - и вероятно с нейния Джак няколко пъти. Това е нейният начин за изразяване. Уважавам това. С Ейми си приличат в това отношение - винаги показват емоциите си на света. Сигурно е освобождаващо да си така открит в чувствата си. Аз говоря твърде много, те чувстват твърде много.
Защо се опитваш да нараниш Малволио? - питам я раз- говорливо.
Защо ли? - пита тя смаяна. - Защо? Ти сериозно ли? - Тя не сваля очи от жертвата си нито за миг.
Да, сериозно, защо?
Той поглежда към мен, вероятно се опитва да разбере дали ще й позволя да го удари.
Дойдох да ти направя закуска, преди всички да идем в болницата и го заварвам тук, прави си преспокойно закуска, сякаш си е у тях.
Правех на Нова... - започна Мал.
— Кой ти е казвал да говориш? - пищи тя към него и вдига още повече тигана.
Мал вдига ръце и се навежда още по-назад.
Дори не знам как смее да си покаже муцуната тук - казва Корди, сякаш Мал е в друга стая. Тя се чувства предимно предадена. Тя винаги го е идеализирала, защото той се грижеше за нея. Слагаше я на пиедестал, държеше се с нея, сякаш наистина му е по-малка сестра, неговата малка принцеса. Тя винаги е можела да разчита на него, но сега вече не е сигурна. Сега си мисли, че не го познава.
Аз го извиках - отговарям, като се облягам на вратата и скръствам ръце на гърдите си.
И защо си го направила?
Защото това е моята къща и мога да каня когото си поискам.
След като те е накарал да му родиш бебе и после те е зарязал? - пита тя.
Мал стиска зъби при тези думи, лицето му се напряга, тялото му също. Забравила съм, че той си мисли, че те току-що са научили, че той е бащата, но нищо повече. Не знае, че жена му е казала на майка му всичко. А леля Мер каза на останалите. Сега всички знаят нещо, което той не би искал да знаят. И вероятно ще го питат защо. Също като мен няма да се задоволят с оправдания.
Няма значение - казвам на Корди. Има значение. Голямо значение. Бих искала да вярвам, че няма, че сега имам по-големи проблеми... Имам ги, но те не изтриват останалото, те не отменят онова, което той направи и причини болезнената рана, която никога няма да зарасне. Но както трябваше да показвам на хората как да реагират, когато им казвах, че съм двайсет и девет годишна забременена тийнейджърка без мъж на хоризонта, така трябва да им показвам сега и как да реагират на Мал.
Тогава казвах, че съм много щастлива и това искам, предпочитам бащата да го няма, защото с него не се получава и нима това е голяма новина? И те всички знаеха как да реагират: с радост, вълнение и щастие. Аз бях щастлива, затова и те трябва да са щастливи.
Сега трябва да се държа, сякаш съм оставила настрани болката си, защото сега има много по-важен проблем и не бива да отклоняват енергията си към Мал. Не мога да го позволя.
Как така да няма значение? - пита Корди, внезапно несигурна дали пък да не удари мен по главата, за да ми дойде акълът.
Мал е баща на Лио. Искам Лио да знае в такъв момент, че всички, които го обичат - включително баща му, - са дошли да го видят. Никой не е принуждавал Мал да идва, той поиска да го направи. Затова сега няма значение какво е сторил. Фактът е, че е тук, когато Лио има нужда от него. Щом аз мога да оставя всичко друго настрани, значи и ти ще можеш да го направиш.
Аз не съм балама като теб - казва Корди, макар че много добре разбира какво й казвам, защото тялото й някак омеква, а тиганът не е така добре прицелен в главата му.
Не, не си. Но ти си прекрасна и разумна и знаеш, че си най-подходящият човек да отидеш в болницата и да кажеш на мама, татко и леля Мер, че Мал е тук, и защо не бива и те да го удрят по главата.
А ти какво ще правиш?
Ще изкарам Мал от къщата, преди Кийт да се прибере, за да се приготви за работа, и ще намеря къде да отседне.
Корди все още не сваля тигана.
Всичко е наред, Корди, наистина, простих му. Което означава, че и ти можеш да му простиш.
Сигурно - казва ми тя. - А ти... - замахва пак с тигана под носа на Мал, за по-голяма яснота.