Рандъл решава, че битката започва, и замахва с канчето за мляко с всичка сила. То се стоварва в капачката на Мал със силен тътен.
Рия скача до мен, Рандъл пуска канчето и веднага се разплаква, Корди е шокирана за секунда, после започва да успокоява сина си, като хвърля тигана. Мал се свива на земята, стиска зъби и коляното си, за да не изкрещи. Рия хуква към майка си, не иска да пропусне прегръдките. И тримата не обръщат внимание на Мал.
Семейството ми е откачено - решавам аз. И излиза, че аз, човекът, който не е спал повече от няколко часа на денонощие цял месец, който живее на ръба от седмици, вероятно е най- разумният човек в тази стая.
Ти не си ми простила, нали? - пита Мал, когато тръгваме по-късно към кафенето.
Нито за секунда - отвръщам без колебание.
45.
Ейми, това е Мал - казвам аз. - Един от най-старите ми приятели. Мал, това е Ейми, моята съдружничка. - Не я наричам
служителка, защото нейната приятелска, слънчева душа и усилената й работа правят кафенето толкова успешно. И. тя не е просто служителка. Тя е невероятен приятел, който прави всичко по силите си през последните седмици. Отваря навреме, затваря навреме, обслужва клиенти, разчиства маси, оправя се с нелепите претенции на ясновидците, понякога сама гледа на карти, затваря касата, заключва, ходи в банката. Всичко това, без да се оплаче. И посещава Лио винаги когато може.
Шекспир! - възкликва Ейми, очите й оглеждат лицето му, сякаш иска да намери нещо там. - Ти си Шекспир! - усмихва се тя. Развълнувана, плясва с ръце и прибира един кичур зад ухото си, после се обръща към мен. - Той е Шекспир! Не съм била луда. Просто не го разбрах правилно. - Тя маха развълнувано с пръст към него (ако беше Лио, щях да му кажа да не прави така). - Той е твоята връзка с Шекспир.
Мал я гледа с подозрение, чуди се дали тази висока жена с дълга до кръста коса, пиърсинг на езика и татуиран корем не е малко откачена.
Когато с Ейми се запознахме, тя си помисли, че съм актриса - обяснявам аз.
О... - казва Мал.
Тя е ясновидка.
Ясно - той кима мъдро, сякаш съм казала: „Тя е малко глупава.“
Не, наистина е ясновидка - уверявам го. - Една от най- добрите, които съм срещала.
Тя отваря широко очи и на лицето й се разлива усмивка. Освен това силно се изчервява. Никога не съм й казвала това. Мал изглежда като Кийт, когато повдигна темата пред него - сякаш се пита дали няма нужда от малко психиатрична помощ.
Когато се запознахме, тя си помисли, че съм актриса, защото ме видя заобиколена от звезди. Не знаеше още името ми. - Опитвам да си спомня точно. — Каза, че имам много силна връзка с Шекспир. И когато й отвърнах, че повечето хора имат, защото са го учили в училище, тя каза, че и Лио я има. И че било
свързано с дванайсет или дванайсети. А после каза, че имам връзка с „Олд Вик“. Или с човек на име Стария Вик?
Знам, че последното ще го впечатли. Повечето колеги на баща му го наричаха Стария Вик. Лицето му пребледнява и той я поглежда отново, с колебание.
- Ейми може да гледа на хората само ако усети нещо от тях. Ако няма връзка с тях, когато седнат пред нея, тя не им взима пари и не им гледа. Затова я уважавам. Затова позволявам само на хора като нея да работят тук.
Но ти си Шекспир! - възкликва тя, като пляска отново с ръце. - Много се радвам, че най-после се видяхме. - Дори когато стане на шейсет, пак ще е така възхитена от света. - Дори от време на време съм се чудила каква ли е тази връзка. Особено защото е много силна с Лио. Ей, а Стария Вик баща ти ли е?
Мал се стяга и става студен и затворен, лицето му е безизразна маска. Явно още спазва политиката си да не говори за баща си. Очите му, вече твърди като диаманти, се впиват в Ейми.
Ейми, питах се дали можеш да ми направи огромна услуга? - казвам, за да отклоня разговора и да не им позволявам да се настроят един срещу друг, преди да имат по-основателни причини за това.
Тя извръща глава към мен, но очите й са втренчени в Мал. Накрая ги обръща към мен, но виждам, че няма търпение да погледне пак към него.
-Да?
Мал тъкмо пристигна и нямах време да му уредя хотел. Къщата ми не е подходящо място, затова се чудех дали може да остане при теб за няколко дни? Докато си намери хотел.
Очаквам да се съгласи; тя е най-милият човек, затова моля нея. Вместо това тя се втренчва в него дълго и мълчаливо, настъпва напрегнат момент, преди да ме погледне отново. Дългите й пръсти се свиват около ръката ми.
Може ли да поговорим насаме? - Тя сочи вратата към задната част на кафенето и преди да отговоря, вече ме влачи натам.
Мал дърпа стол и сяда.
Това е бащата на Лио, нали? - пита ме тя.
Кимам.
И ти е разбил сърцето, нали?
Пак кимам.