Да, разбира се.
Наистина ли? - изненадва се той.
Да не мислиш, че те доведох чак тук, за да не ти позволя да го видиш?
Не бих те обвинил.
Мал, не става дума за това, а за Лио.
Той пристъпва прага и застива. Всички правят така, когато влизат тук за първи път. Апаратите около леглото писукат, чуват се капки, по екраните блещукат светлини и линии. От едната машина към леглото е проточен бял маркуч, до устата на Лио. Понякога го вадят, защото той може да диша сам. В ръката му е забита система. Когато влизаш в стаята за първи път, Лио изглежда мъничък до машините, мъничък и много крехък. Тази сцена ти напомня колко изумително е човешкото тяло, защото може да прави всички тези неща и дори повече само. И ти напомня колко си слаб, защото и най-малкото нещо може да те доведе тук.
Мал е ужасен, очите му се отварят широко, тялото му се сковава, докато ме гледа. Аз го хващам леко за ръката и го водя към стола си.
Всичко е наред, просто седни - казвам му, - кажи му кой си и му говори. - Внимателно го бутам към стола.
Виж кой е тук - казвам на Лио. - Това е моят стар приятел Мал. Той е син на леля Мер. Точно както ти си мой син. И той е другият ти татко. Помниш ли? Ти беше написал, че имаш двама бащи. Това е другият.
Потърквам успокоително ръката на Мал, когато го оставям и отивам в другия край на стаята, до вратата.
— Здравей, Лио. Аз съм Мал. Видях те, когато беше само на няколко дни. Бях сигурен, че ще мога да те събера на дланта си. Освен това те видях и на сватбата на леля Корди. Твоята леля Мер ми показваше снимките ти през цялото време. Всъщност знаеш ли кой съм? Аз съм момчето от снимката, която си показал на майка си и си я попитал защо то прилича на теб. Това съм аз. Майка ти ми каза, че обичаш електронни игри и футбол. Аз също ги обичам. Затова трябва да поиграем заедно някой ден, да видим кой ще победи. Аз също съм доста добър, да знаеш. Малко хора могат да ме победят, но съм сигурен, че ти ще се опиташ.
Обичам гласа на Мал. Как говори, интонациите на думите. Обичам всичко това, защото той води много закъснял разговор с Лио.
48.
- Трябва да внимаваме, когато лъжем - казвам на Каръл. - Те са живи. Лъжите са живи. Изречеш ли ги, трябва да се грижиш за тях, да ги храниш, да им обръщаш внимание, да им правиш компания... да ги обичаш, сигурно, както се прави с живи същества.
Тя се взира в мен. Седи от другата страна на моята кухненска маса, с цигара в едната ръка и чаша чай в другата, гледа ме. Няма никаква представа за какво говоря. Но имам нужда от нея. В момент на яснота, след като счупих сервиза и повторих ритуала с бебешките дрешки, осъзнах, че това е знак, че трябва да говоря с някого, преди да съм изгубила напълно контрол. И тя е тук. Тя е най-близката сред приятелките ми, вероятно. През първите няколко седмици в колежа живеехме в една стая. Каръл спеше на горното легло и бе онази, която се премести, когато момичето в съседната стая реши да се прибере у дома и да се омъжи за гаджето си. Би трябвало между нас нещата да са неловки, особено като се има предвид, че две години ходех с Винс и после тя се омъжи за него, но не са. С Винс бяхме пълна катастрофа от самото начало и след две години на сълзи, истерии и заплахи, че ще ни изхвърлят от колежа, ние го разбрахме. Каръл беше спокойна, сладка, подходяща. Всичко, което аз не съм.
Каръл вдига чашата към устните си и аз осъзнавам грешката си. Направих чай в кафени чаши. Наистина не мисля ясно и се надявам, че след няколко минути тя ще разбере и няма да обсъжда тази простъпка пред останалите. Ние сме група кучки, да, и всички знаят, че „обсъждаме“ подобни грешки зад гърба на останалите.
Очите ми се взират в бялата порцеланова чашка с тънка розова ивица в основата. Как така не съм забелязала, че това розово не е в същия оттенък като на чинийката и на чайника, каничката за мляко и захарницата? Как?
Примамих Каръл да дойде, защото й казах, че искам да тичаме; а вместо това й направих чаша чай, сложих кейк и кутия цигари. Бях твърде предпазлива и срамежлива да я накарам да дойде да поговорим. Тя можеше да каже на другите, преди да я
накарам да разбере, че това е тайна и не бива да казва на никого. Каръл е мила. Тя харесва Мал и иска да сме заедно. Димът обвива лицето й, когато го издиша. Никога не би пушила тук при обичайни обстоятелства, но тези не са обичайни.
Каръл, ще ти кажа една тайна за една моя лъжа. Онази, която се нуждае от внимание и обич - продължавам аз, като откъсвам очи от чашата. Може би тя няма да забележи. Може би няма да каже на всички колко съм зле. - Аз... моля те да не казваш на никого. Моля те.
Тя дърпа от цигарата, смръщва се леко и кима. Увива ръка около корема си, сякаш се приготвя да чуе какво ще кажа.