Благодаря ти - изгуках и аз. — Това е толкова мило. Те са прекрасни деца.
-Те те обожават. Винаги искат да видят леля Стеф. Тогава защо... Е, ти ще бъдеш чудесна майка.
— Благодаря - казах отново, все още сияеща от комплимента. След секунда-две по-скоро усетих, отколкото видях как тялото на Мал се сковава срещу мен. Всеки, който не ме познава, би помислил, че се усмихвам заради мисълта, че ще бъда чудесна майка, а не защото събирам комплименти като молекули кислород. Копнея за външно одобрение. То успокоява някаква дълбока част от мен като нищо друго. Обаче за другите сигурно би изглеждало, че отчаяно копнея за бебе, че отчаяно искам да бъда майка. И Мал... Мал явно си мислеше, че е точно така, че съм така запленена от мисълта за станем родители, че съм забравила какво се случи преди осем години.
Трябваше да прекратя това. Трябваше да променя разговора, иначе щеше да стане нещо експлозивно. Мал щеше да избухне тихо, спотаено, но разрушително. Той не би се развикал, не би се разкрещял, но би направил нещо по-лошо: ще стане и ще си тръгне.
Той не би казал нищо на никого, просто ще стане, ще излезе и ще ме изчака в колата. Правил го е вече няколко пъти и не мислех, че ще го понеса и тази нощ. Така хората си мислят, че той е някакъв примитивен насилник, който не знае как да се изразява. Приятелите ни ще си помислят, че трябва да се притесняват за мен и може би, само може би, някой ден той ще ме нарани. Физически. Никога не би го направил. Знаех това, но не и другите около масата.
- Не отговори на въпроса, Стефи. Скъпа, кога ще чуем тро- пането на малки крачета на малкия Уокън? - настоя Винс. — Още колко ще трябва да чакаме?
Всички пак ме погледнаха; дори тези, които досега бяха свели глави.
Познавам повечето от тези хора още от осемнайсет или де- ветнайсетгодишна, но не сме близки. Всъщност познанството ни продължава толкова години именно защото е впечатляващо плитко. Наслаждавахме се на времето си заедно, но не бих се обадила на никого от тях в миг на криза. След като тя отмине, ще им разкажа като забавна история, да. Но по време на кризата не бих се обърнала към тях за помощ и утеха.
Отворих уста да повторя, че вероятно никога няма да имаме деца, но вече по-категорично, за да го накарам да замълчи и да покажа на останалите, че трябва да прекратят този разпит.
Ами можеш да чуеш тропота на малък Уокън, когато пожелаеш - каза Мал до мен. - Аз вече имам дете.
Всички на масата се отдръпнаха, двама ахнаха тихо. Вътрешно и аз ахнах. От всички там аз бях най-стъписана. Никога не бих предположила, че ще го каже.
Син - продължи Мал, явно в неведение за ужаса, който бе предизвикал. Дори Винс, напереният, устат Винс, беше стъписан.
Карол първа се съвзе:
От някаква предишна връзка ли? - попита тя, като овладяваше шока си. Вдигна ръка и прибра кафяв кичур от лицето си, докато се взираше в Мал за отговор. Настана трепетна тишина, когато всички се вгледаха в него за отговор. Излъжи - помолих го телепатично. — Моля те, излъжи. Излъжи заради мен.
Ще стане на осем - каза Мал. - Казва се Лио, в случай че ви интересува. Има черна коса и кафяви очи. Обича зеления супергерой от „Тийн Лийг Файтър“ и постоянно играе „Междузвездни войни“ на плейстейшъна. - Гордост ли дочух в гласа му? Той беше горд. Горд. Не ми е казвал тези подробности и ние се разбрахме... А сега разкриваше тези тайни на приятелите ни. И беше горд.
Всички очи се насочиха към мен. Бяха напълно ужасени. Съпругът ми ми е изневерил, беше забременил друга жена и дори се хвалеше с това. Дори отсъстващата Франки беше зяпнала: беше се ококорила, устата й висеше отворена, докато гледаше ту Мал, ту мен.
Аз се овладях, вдишах и издишах няколко пъти, преди да се опитам да заговоря:
— Не е толкова просто, колкото го представи Мал — започнах аз да ограничавам щетите. — Наша много близка жена отчаяно искаше дете. Беше много трогателно. Мал я обичаше толкова много, че бе готов на всичко за нея. И се съгласи да стане баща на детето й. - Абсолютната истина.
Мал се вгледа в мен през масата. Очите му ме пронизваха, разкъсваха ме, опитваха се да разкрият начина, по който лъжех, без всъщност да лъжа.
— Виждате ли се още с детето и майката? — попита Франки. Тя, която досега се усмихваше благо и си играеше с косата си, вече бе напълно заинтригувана и даже задаваше въпроси.
Погледът на Мал се напрегна още повече, усетих го по ко- жата си, затова не го погледнах. Той ме предизвикваше да се измъкна от въпроса. Той също ме обвиняваше. Обвиняваше ме, защото и двамата знаем, че съм виновна. Разбира се, че съм.