Разбира се.
Излъгах съпруга си. Мал. Излъгах го. Веднъж. Преди много време. Беше само веднъж, но тази лъжа имаше нужда от компания, за да остане жива. Имаше нужда от доста други лъжи. И в резултат на тези лъжи сега синът на Мал ще умре.
Тя се смръщва още повече и очите й потрепват за миг, сякаш мисли за сина си и дъщеря си. Надява се, че са в безопасност при баща си. Сигурна съм, че всички родители правят така: когато чуят за болно, липсващо или наранено дете, те мислят за своето и се надяват да е добре.
Аз съм виновна, че момчето ще умре - казвам й. Внезапно, прекрасно, част от тежестта на вината ме напуска. Тази част от изповедта облекчи вината ми. Останалото сигурно ще ме облекчи още повече.
Тя се размърдва леко на стола си, сякаш се чуди какво съм направила, как съм наранила момчето, как би реагирала тя, ако се окаже, че съм човек, способен да нарани дете. Гласът й трепери на всяка дума, когато ме пита:
Какво стана?
Избрала съм правилния човек. Тя ме пита какво е станало, а не какво съм направила, което предполага, че според нея трябва да е нещастен случай. Не нещо, което съм направила нарочно. Тя не вярва, че съм лоша. Което означава, че може да разбере, когато й кажа останалото.
Преди години, скоро след като срещнах Мал, нещата станаха сериозни и усетих, че ще ме помоли да се омъжа за него, аз му казах, че не мога да имам деца.
Тревогата й леко отминава, раменете й се отпускат. После си спомня за онази вечеря и на лицето й се изписва срам.
Не можеш? - пита ме с такова съчувствие, че почти не мога да й кажа останалото.
Може би ще ме помисли все пак за лоша.
Не мога. Той обаче не разбра, че всъщност имам предвид, че няма да имам деца.
Цигарата спира на път към устата й. Тя е с розово червило, макар че уж щяхме да тичаме.
Как така няма? - пита ме предпазливо, като свежда цигарата към кристалния пепелник.
Гледам как крайчето на цигарата гори, неспособна да я погледна в очите.
Ами преди много време реших да нямам деца, защото това би означавало огромна саможертва, каквато не мога да направя.
49.
Кийт определено не ми говори.
Боли като удар в гърдите всеки път, когато помисля за това. Винаги сме разговаряли и сега това ме разстройва ужасно.
Едва ли сме разменили и сто думи за шест дни. Той стои нощем при Лио, прекарва нощта с него, макар че всички останали предложиха да го направят, за да може той да се прибере у дома с мен. Винаги отказва, за да не трябва да спи до мен. Съобщенията му вече са подписани само с „Кийт“, без „обичам те“ и ‚,целувки“. Сигурно иска да напише „Не те познавам“. Миналата нощ настоях да остана с него и той каза: „Не, прибирай се, Лио ще има нужда да си будна утре“ и отказа да говори повече.
Той още е стъписан от това, в което съм се превърнала в ума му: човек, който е готов да даде бебето си. Някой, който би дал собственото си дете, ако бъдещите родители не се бяха отказали. Кийт не вярва, че някой е способен на това и може да живее после със себе си; вярва, че всяка сурогатна майка - платена или не - всъщност накрая ще реши да задържи бебето. Той е потресен, че съм била готова да дам детето си, което всъщност е Лио, на „истинските“ му родители след девет месеца. А той не обича да е потресен. Достатъчно зле е, че Лио е в болницата.
Това откровение му дойде в повече. Затова не ми обръща внимание, говори само ако е абсолютно необходимо.
— Мислиш, че ще остана с теб, докато носиш детето на друг? - изкрещя ми той преди всички тези години. Говори, говори с нормален тон, но не стигна доникъде. - И мога да се преструвам, че не съм тук, докато ти наедряваш с всеки ден? Ще вървим по улицата и всички ще ни гледат и ще си мислят, че детето е наше, ще ни задават въпроси и ние какво, ще лъжем?
Казах ти, не ми пука какво мислят хората. Важно е само какво мислиш ти.
Аз мисля, че това е лошо.
Как така да направиш някого щастлив е нещо лошо?
Лошо е за теб. Ще бъдеш съсипана след това.
Искаш да кажеш, че ще е лошо за теб, ако аз съм съсипана, защото не искаш да се грижиш за мен.
Защо говориш, сякаш нямам право да се притеснявам как ще се промени всичко между нас? Ти няма да можеш да пиеш, ще ти е зле, те винаги ще висят тук. Тялото ти ще се промени, няма да можеш да правиш много неща. Ще гледаш как расте това бебе и ще можем да правим секс само в няколко пози. И след всичко това дори няма да имаме бебе, за да си е струвало.
Затова ли е всичко? Заради секса?
Звездичке, ако мислиш, че ще мога да спя с теб, когато знам, че носиш чуждо дете, значи не ме познаваш добре.
Няма да стигнем доникъде така - казах аз. Той беше прав, не можех да отрека. Не бях помислила за него, когато се съгласих на това. Бях приела, че просто ще разбере, когато всъщност исках той да спре връзката ни за повече от година, докато аз поставям двама други хора преди него. Трябваше да се посъветвам с него или да съм готова да го изгубя.