Нека съм ясен: ако направиш това, тогава... - Той спря, защото не искаше да го прави. Не и когато не беше виновен за нищо. Те не бяха негови приятели, защо да променя така драстично живота си заради хора, с които няма никаква връзка? И защо това трябва да прекъсва нашите отношения?
Правя го. Обичам те, но го правя. Казах, че ще го направя и ще го направя. Затова предполагам, че между нас е свършено. - Исках да се разплача. Когато той си тръгнеше, щях да се разплача.
Той ме огледа бавно, сякаш се опитваше да ме запомни добре.
Отивам да си събера нещата. - Когато се върна с две чанти с дрехи, книги и дискове, които бе оставил в апартамента ми, ме погледна отново: - Все си казвам да не се връщам при теб. Защото след всяка раздяла ми е трудно да го преживея.
На мен също - отвърнах, усетих как устните ми се извиват надолу. Исках да си тръгне, преди да съм се разплакала. Защото всеки път, когато се разделяхме и аз се разплачех, той ме успокояваше и се озовавахме в леглото, и аз после пак плачех.
Следващия път го видях, когато реши да ме посети, защото разбрал, че живея в Източен Съсекс, а той живееше в Западен Съсекс. Казах му веднага, че имам син, и когато той разбра на колко години е, предположи, че съм решила да задържа бебето.
Моля те, говори с мен - казвам му по-късно. Всички си тръгнаха преди няколко часа, аз четях на Лио и се опитвах да измисля как да оправя нещата с Кийт. Той пак е с костюма от работа и за първи път се изкушавам да го попитам за работата му, за да ми обясни подробно и изчерпателно, че не може и не иска да ми каже. Искам да чуя гласа му, да го накарам да ми говори повече от няколко секунди. Той спира, докато сваля сакото си, и пак го облича. Внезапно се плаша, че ще излезе. Вместо това се взира в Лио и пита:
За какво?
За всичко. Моля те, говори с мен, не ме игнорирай.
Той се обръща бавно да ме погледне и аз виждам, че не ми е ядосан, объркан е и несигурен. Той не знае как да говори с мен. Въздъхва с цялото си тяло и аз си спомням колко е силен. Мускулест, висок, спокоен, уверен, силен - по съвсем различен начин от мъжете, с които съм излизала. Той е честен и това му дава сила. Никога не казва нещо невярно, нечестно или завоалирано, това му дава устойчивост. Ето защо е разстроен - не съм го излъгала направо, но съм способна да не му кажа цялата истина и това го прави несигурен в мен.
Ето защо е спрял да ми говори: опитва се да разбере в какво друго не съм била напълно искрена. Кима към вратата.
Навън.
Той не иска да прави това пред Лио. Не иска да каже пред Лио какво? Че между нас е свършено?
В широкия ярко осветен коридор отвън аз се облягам на стената, за да виждам през отворената врата леглото. Кийт обаче застава пред мен. Стои над мен, опрял ръка на стената над главата ми, тялото му ме скрива от другите. Мъжете правят така с жените по клубове и барове, за да маркират територията си, да покажат, че жената е тяхна.
Опитвам се да разбера дали съм лош човек, защото имам проблем с това, което си щяла да направиш - казва той.
Разбира се, че не си. Аз щях да го направя - отвръщам. - Не всеки би могъл.
Но това е Лио. Как може да го гледаш как расте с друг, като знаеш, че е твой?
Свивам рамене.
Не знам, просто щях да го направя.
Щеше да си разбиеш сърцето, за да направиш двама други щастливи - казва той. - Но не искаш да имаме бебе. Какво да си мисля тогава? Какво би трябвало да ти кажа?
Искам да имаме бебе.
Ако можехме сега да правим любов, ти щеше да се пани- кьосаш. И щеше да го предотвратиш.
Сърцето ми препуска, отеква в ушите ми, убедена съм, че го чува, усеща го, защото е толкова близо до мен. Ще разбере, че съм изплашена.
Прав ли съм? Защото и двамата знаем, че започна много преди Лио да се разболее.
Сега той знае какво всъщност става — че като забременях, изгубих най-добрия си приятел - и вече мога да му обясня страха си. Знам, че е ирационално, знам, че с времето ще го преодолея, но точно сега не мога. И не мога да обясня на Кийт, защото той няма да разбере. Ще ме помисли за глупава и аз не мога да понеса мисълта да разкрия страха си на човек, който не би го разбрал.
Искам още деца, с теб, но не съм готова.
Кога ще бъдеш готова? Ти си на трийсет и седем, аз съм на четирийсет и шест, времето не е на наша страна.
Поглеждам го в очите, дълбоки и тъмни, почти черни. Кога- то се запознахме, аз си паднах по него и все забравях какво искам да кажа, когато го поглеждах в очите. Трябваше да извърна пог-