Знам, скъпа, знам.
Искам той да се оправи.
Знаеш ли какво ще направим - казва Каръл, внезапно делова. - Ще се обадиш на Мал и ще го попиташ как е Лио. Така се казва, нали, Лио? Да, ще се обадиш и ще го попиташ, ще кажеш, че се тревожиш и дали може да ти се обади в секундата, когато има някаква промяна.
Той няма да го направи. Държах се ужасно с него по телефона онзи ден и не ми се е обаждал оттогава, ядосан е.
Не, Мал не е такъв. Сигурно е просто объркан и изплашен. Просто му кажи, че и ти си изплашена. И после си вземи нещата и ела у нас, докато Мал се върне.
Но аз не знам кога ще се върне.
Няма значение. Най-лошото сега е да стоиш сама.
Потискам сълзите и я оставям да приглади назад кичурите
на косата ми, които са се сплъстили по мокрото ми от сълзи лице.
Това звучи ли ти като план? :
Кимам.
Добре.
Благодаря ти, Каръл. Благодаря ти, че ме изслуша и че си добра с мен.
Тя клати глава.
Не ми благодари. Нали затова са приятелите, не е нужно да ми благодариш.
За това ли са приятелите? За мен приятелството, което бе нещо повече от ходене на вечери, тичане заедно и обаждания по телефона, бе това, което Нова се опита да създаде. И то винаги беше едностранно - тя споделяше с мен, но аз дори не бях помислила да споделя с нея. Държах я настрани по очевидни причини.
Е, нашата група може и да изглежда леко повърхностна, но винаги ще си помогнем в тежки моменти - казва Каръл. - Знаеш го, нали?
Взирам се в нея, не бях и помисляла за подобна възможност. Дори не бях и мечтала да споделям с тях неприятни неща,
камо ли кризи. При нормални обстоятелства, ако Мал беше тук, нямаше да й кажа нищо за себе си. Никога нямаше да кажа на никого.
Нали? - повтаря тя, в очите й има ужас. - Господи, Стефани! Винаги съм мислила, че ти си най-подреденият и стабилен човек сред нас, а ти си не по-малко объркана от останалите.
Не е нужно да звучиш толкова доволна от това.
О, напротив. Сега вече мога да спра да мисля, че всички други са по-добри от мен. Всички, наистина всички, са объркани по своя си начин. Това е чудесно. Хайде, давай, събирай си нещата. Да тръгваме.
Обикновено не обичам хората да ме командват, да ми казват какво да правя, но в момента, когато се разпадам, няма нищо по-добро от това. Нищо по-приятно и по-успокояващо. Още повече защото на нея като че ли не й пука какво ще й кажа за себе си. Казах на някого и той не промени отношението си към мен. Тя дори не се притеснява, че ще ме допусне до децата си. Мисли си, че съм прецакана като нея. Тя мисли, че съм това, което винаги съм искала да бъда: нормална.
По пътя към нас - казва тя, докато слага чашите в мивката, - ще спрем в църквата, ще запалим свещичка и ще кажем молитва. Сигурна съм, че майка му ще го оцени.
51.
Не съм се молила.
Мама се моли, знам го. Мисля, че това прави, когато мълчи - плете и се моли. Всички други вероятно също се молят, но не и аз. Не съм се молила, защото още не бях стигнала до този момент.
Ако се моля, няма да моля Бог да помогне на Лио да се оправи, а да направи най-доброто за Лио. Не най-доброто за мен, а най-доброто за Лио. И да се грижи за него, когато той ни напусне.
Повечето хора се изненадват, че съм клиничен психолог, който толкова се интересува от езотеричния свят и вярва в Бог. „Ами всички онези ужасни неща, които религията е причинила?“ - ще попитат те, сякаш имам отговори на всичко. За мен вярата в
Бог е отделна от „църквата“ и от „религията“. Отделна от „моят бог е по-добър от твоя“.
Моята вяра в Бог е лична, нямам нужда някой да се съгласява с мен, защото вярвам в това, което вярвам, и се опитвам да живея според него. Моята вяра в Бог е да се опитвам да бъда възможно най-добър човек в този живот и да знам, че в следващия, без значение дали ще е прераждане на земята или в небесата, ще видя хората, които обичам отново. Това са за мен животът и отвъдното: да бъда с хората, които обичам.
Трябва да започна да се моля.
Стоя в ъгъла на стаята и гледам как лекарите се борят за сина ми, опитват се да го върнат обратно, опитват се да го стабилизират, и знам, в душата си, че трябва да започна да се моля. Да моля за най-доброто за него в този критичен момент и да моля да се грижат за него, ако най-доброто за него е да ни напусне.
Трябва да започна да се моля за малкото момченце, което не бе заченато като мое дете. С което бях благословена почти осем години. Не трябваше да го имам дори за един ден, а го имах почти осем години. Не е достатъчно. Изобщо не е достатъчно. Аз съм ограбена.
Трябва да започна да се моля.
Но не мога.
Не съм готова.
Вероятно никога няма да мога.
Не може да е сега обаче. Моля те, не сега.