Знаеш ли, Лио - казва Кийт на сина ни, когато сяда на моето място, - наистина имаш глупава майка.
Хващам ръката на Лио, представям си как извърта очи на детинщините ни, дори в такъв момент.
Ти нали знаеш колко „труден“ е баща ти, миличък? Днес е наистина много труден. Мисля, че ще му забраня да играе на плейстейшъна.
Кийт ме поглежда с ужас, готов да възрази, аз дори се засмивам. Точно така гледа Лио при всяка несправедливост. Кийт също се засмива на реакцията си. Смеем се, докато неговият смях не става накъсан и светлината от стаята не озарява сълзите по лицето му.
Когато притихва, той става и се спъва в столовете на път към вратата.
Аз продължавам да се смея, дълго след като той е намерил тихо ъгълче, където да плаче сам, където може да спре да бъде силен мъж с принципи и разпадащ се брак и просто може да си изплаче сърцето.
Аз се смея, защото ако спра, ще чувам само звука на машините, които отброяват ударите, които са останали на сърцето на Лио.
53.
Мога само да чакам.
Да пуша и да чакам.
Мал прие извинението ми за поведението ми по телефона и каза, че съжалява и че му липсвам. Ще ми се обади, когато има новини.
Сега мога само да чакам. И да пуша. И да се надявам, че нещата ще се оправят.
54.
Онази песен, „Перфектен ден“, ми се е забила в главата от сутринта.
Странно е да чувам как се върти в главата ми и да гледам всички важни хора в живота на Лио събрани около леглото му, държат се както винаги.
Мама плете и се опитва да не казва на Корди как да възпитава Рандъл и Рия - мама мисли, че те са разглезени и е трябвало да го очаква, тъй като и Корди е твърде разглезена.
Татко попълва кръстословици в „Таймс“, които е донесъл, и понякога бие Мал на карти. По лицето на Мал си личи, че го оставя да печели, но всички знаем, че не е така. Леля Мер, Кийт и аз се редуваме да четем на глас; не са останали много глави и ние с Кийт знаем, че трябва да приключим книгата днес.
Рандъл и Рия са изненадващо послушни и или слушат четенето, или си играят с играчките на пода, с Ейми и Труди, които се занимават с тях целия ден.
Корди тормози Джак. Изпраща го на мисии да търси неща, които не й трябват. Когато той опита да възрази, тя извива вежди и поглежда заплашително към Мал, по-големия й брат - Джак обикновено тръгва след минути, като взима едно дете със себе си. Връща се следобед с пица за всички.
По много начини това е перфектен ден. Да, всички сме събрани в малка болнична стая, да, сестрите и лекарите не одобряват това, да, Лио, фокусът на вниманието, е дълбоко заспал, но този ден е толкова перфектен, колкото някога вече би могъл да бъде.
Песента още се върти в главата ми, когато всички започват да се разотиват, към още една нощ, преди да се върнат и да започнат същото утре.
Песента още се върти, когато се обръщам към Кийт, вече сме сами.
Ще останеш ли тук, докато изляза за малко?
Той оставя книгата в скута си.
Беше хубав ден - казва ми. Усмихва се, както първия път, когато ме видя. В деня, когато отидох да търся работа в бара му в Оксфорд. Тогава си помислих, че ти ще ми влезеш под кожата -
каза той в речта си на сватбата ни. - И се усмихнах, защото не можех да си представя нещо по-хубаво.
Да, така е - усмихвам му се. Такъв перфектен ден.
Ти беше права, всички го заслужаваха. Точно от това имахме нужда.
Да не би да каза, че съм права? Дай ми телефона да съобщя на всички, че адът ще замръзне.
Не бързай, адът ще замръзне, когато ти кажеш, че съм бил прав за нещо - казва той. - Ще поспиш ли?
Моля?
Ще идеш да поспиш?
Не. Трябва да взема някои неща от вкъщи за Лио. Ще се поразходя. Да намеря начин да си изпразня главата. Ще се върна и ти ще можеш да се прибереш и да поспиш до сутринта. Аз ще остана тази нощ.
-Да, добре, както искаш.
Обличам джинсовото си яке, взимам си чантата и после отивам при него. Той седи с изправен гръб на стола си. Сядам в скута му и го прегръщам.
Той ме гледа малко объркан. Взирам се в лицето му: в големите черно-кафяви очи, широкия плосък нос, пълните устни, гладката махагонова кожа и прекрасните съвършени черти.
Големите пространства между малките моменти на раздразнение са изпълнени с такава огромна обич към него. И затова не мога да му се ядосвам: знам, че накрая все още ще го обичам.
Затварям очи и чакам нежния допир на устните му върху моите. Когато ме целува, сякаш пропадам през времето. Винаги се чувствам така, когато ме целува. Всичко е леко, простичко, искрено. Езикът му намира моя и аз усещам мига, в който затваря очи и се отдава напълно на целувката.