Преди се целувахме с часове. Просто се целувахме. Лежахме заедно на дивана в апартамента ми в Лондон, целувахме се и се наслаждавахме на това. Много бих искала да го правя сега. Да се целуваме с часове, но не мога.
Тогава това бе прекрасен начин да прекарваме времето си заедно, сега обаче и двамата знаем, че колкото по-дълга е целувката, толкова по-разделени ще се чувстваме, когато тя свърши.
55.
Когато отваря вратата на хотелската си стая, той разбира. Мал разбира защо съм дошла. Знае какво означава това.
Но той го знае през целия ден. Срещна веднъж погледа ми и го задържа за няколко секунди, преди да се извърне. После не ме поглеждаше. От всички само той разбра.
Трябва да забравя. Той ми предложи начин и имам нужда от него сега.
Той отстъпва, за да ме пусне вътре, опира се за миг на рамката на вратата и бързо затваря очи.
Стаята е голяма, по-голяма от очакваното. Двойното легло е оправено и той очевидно е седял в креслото, гледал е телевизия с изключен звук, защото има субтитри. Мобилният му телефон и блекбърито са на бюрото, и двете просветват с не- прочетени съобщения. Когато вратата се затваря, аз оглеждам стаята и се обръщам към него. Обгръщам се с ръце, чантата ми виси на рамото ми, косата ми вероятно е разрошена от вятъра, докато вървях по крайбрежната. Вече не трябва да съм силна пред Лио, Кийт, семейството ми, пред лекарите и сестрите, затова съм вече пълна развалина - и отвътре, и отвън.
Той не си е облякъл пуловер, преди да отвори вратата, защото мисля, че ме е чакал. Подозирал е, че ще дойда, и се е надявал да не го направя. Но ето ме тук, затова той стои по сив спортен панталон и голи гърди пред мен.
Страхът е в очите му, по лицето му; страх, агония и разбиране, но те бързо си отиват, прогонва ги, за да може да направи това. Гърдите му се надигат и спадат, докато си поема дълбоко дъх, стяга се, когато се приближава до мен. Макар да успява да скрие чувствата си, ръката му трепери, когато посяга към копчетата на ризата на червени и бели цветя, която Лио ми избра при последното ни пазаруване.
Той разкопчава малките перлени копчета и съблича ризата и якето ми, пуска ги на пода. Ръцете му още треперят, докато сваля бялата ми тениска с розов усмихнат череп и кръстосани кости - още един избор на Лио - и я пуска. Придърпва ме към себе си и ми позволява да усетя солидността на тялото му. Да усетя пулса му, да попия топлината му. Разкопчава черния ми сутиен и го сваля.
Не, още е тук.
Още помня. То ме убиваше на всяка крачка дотук. И макар че правя това, не съм забравила, още е тук.
Лио...
Пръстите на Мал разкопчават джинсите ми. Аз се концентрирам върху това. Върху неговите ръце, върху изритването на маратонките, той сваля джинсите ми и успява да свали и чорапите ми заедно с тях. Концентрираме се върху свалянето на другия чорап, но то още е тук.
... ще...
Ръцете на Мал събличат бельото ми. Той спира. Гледа ме нежно, пита дали съм сигурна. Дали наистина се е стигнало дотук. Дали наистина няма надежда.
Тялото ми се сгърчва. Следващата дума ще ме разтърси цялата и ще се циментира в ума ми. Ще стане истинско. Ще потвърди това, което лекарят каза. Не искам да е истинско. Искам да забравя.
Прочел мислите ми, тялото ми, Мал ме целува силно, за да изличи следващата мисъл. Едната му ръка се заравя в косата ми, а другата ме хваща през кръста и ме стиска силно.
Хвърлям се в целувката със страст, която идва от мъката, ужаса и изгарящата болка. Кожата ни се слива, почти ставаме едно в целувката. Усещам го, твърд и готов, до корема ми и посягам да го докосна. Той отдръпва ръката ми и ме целува още по-силно, като през цялото време ме води към леглото.
... ум...
Думата се събира в съзнанието ми и го целувам още по- трескаво, за да я прогоня. Той ме бута на леглото и ляга върху мен.
Спира за секунда, за да развърже връзката на анцуга си и да го свали, после устата му пак е върху моята. Този път по-бавно, по-дълбоко, но все така неотклонно. Постоянно. Бетонно.
...ре...
Спира за миг, застива над мен. Всичко спира заедно с него. Гледаме се в очите и аз потъвам за миг. Забравям. Разбирам защо ми предложи това. Сега не съм аз. Не съм майка. Не съм съпруга. Не съм аз. Аз съм само сбор от атоми. Събрани заедно само от този миг.
Сега. Трябва да бъде сега. Преди да се завърна.
Мал влиза толкова силно в мен, че викам, и устата му пак покрива моята, поема звука, вика от болка.
Забивам ноктите си в гърба му, вкопчвам се в мускулите, които се движат върху мен, разкъсвам кожата му. Устните му са близо до дясното ми зърно и ме захапват силно, разлива се сладка, физическа болка; забивам зъби в плътта под ключицата му и той стене. Заравя ръце в косата ми и я стиска здраво, дока- то се движи; аз пак забивам нокти в гърба му. Той е груб, много по-груб, отколкото е нужно.